Определение № 83 от 06.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 602/2014 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Кюстендилския окръжен съд от 31.10.2013 г. по ч.гр.д. № 702/2013, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение за допускане на обезпечение. Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], К., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че следва да се счита уведомен за наложения запор от третото задължено лице. Ответникът по жалбата Д. М. М. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е постановено от въззивен съд, първоинстанционне е и туря край на делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че жалбоподателят е уведомен за наложения запор от съдебния изпълнител на 19.08.2013 г., откогато започва да тече срокът за обжалване. Срокът е изтекъл на 26.08.2013 г. (понеделник), а подадената на 30.08.2013 г. частна жалба е просрочена. Като провери обжалваното определение, съдът намира частната жалба неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че подадената на 30.08.2013 г. частна жалба е просрочена. Определението за допускане на обезпечителната мярка е съобщено на жалбоподателя два пъти: на 19.08.2013 г. от съдебния изпълнител и на 23.08.2013 г. от банката. От получаването на второто съобщение обаче не може да започне да тече нов срок за обжалване. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение