Решение № 12937 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 17/2014 г.

Решение № 12937 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 17/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Красимира Червенкова моли да бъде отменено решение № 2395/04.11.2013 г. по адм. д. № 1472/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161205588/28.01.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон и че РА е нищожен, като издаден в нарушение на чл. 114, ал. 4 ДОПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в молба, имаща характер на писмена защита. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161205588/28.01.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. и 2006 г. и задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер 12 750,32 лв с лихви и осигурителни вноски за ДОО, ЗО, и ДЗПО-УПФ с лихви. Съдът е отхвърлил като неоснователен доводът на касатора, че РА е нищожен поради нарушения на чл. 114, ал. 4 ДОПК. Съдът е приел, че всички ЗВР са издадени при спазване изискванията ДОПК от компетентен орган, преди изтичане срока на действие на предишната заповед за възлагане на ревизия. Правилен е изводът на съда, че оспореният РА не е нищожен. Ревизията е започнала с издаването на заповед за възлагане на ревизия № 1203081/12.06.2012 г. със срок за извършване на ревизията до две месеца. Заповедта е връчена на пълномощник на ревизираното лице на 25.07.2012 г. и срокът по нея изтича на 25.09.2012 г. Издадена е ЗВР от 24.09.2012 г. със срок 25.10.2012 г., връчена на ревизираното лице на 17.10.2012 г. На 22.10.2012 г. със ЗВР е удължен срокът на ревизията до 26.11.2012 г. връчена на 26.10.2012 г. Издадените заповеди за възлагане на ревизия са в рамките на сроковете по чл. 114, ал. 1 и 2 ДОПК, както законосъобразно е приел административният съд. Издадената ЗВР на 22.11.2012 г. за удължаване срокът на ревизията до 21.12.2012 г. е в нарушение на чл. 114, ал. 4 ДОПК, но не съставлява основание за обявяване на РА за нищожен, тъй като не опорочава извършените от органите по приходите до издаването й процесуални действия по извършване на ревизията и събиране на доказателства. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните и осигурителни задължения на ревизираното лице в РА след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателката, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. В съответствие с процесуалните правила съдът е преценил показанията на свидетеля като противоречиви и негодни да установят предаването на сумата 25 000 лв във дарение от майката на ревизираното лице, както поддържа Червенкова, която според свидетеля била дадена в заем. Правилно съдът е преценил доказателствената стойност на декларацията от сестрата на ревизираното лице за дадени суми на майката на касаторката като съставена за нуждите на процеса. Закупуването на недвижим имот през 2005 г., на лек автомобил, бъги и АТВ през следващите години с декларираните доходи от трудова дейност и наеми на Червенкова предвид съставения паричен поток в РД правилно е преценено от органите по приходите и от съда като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - имущественото състояние на Червенкова не съответства на получаваните и декларирани доходи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,