Решение № 4642 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8341/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез служебен защитник адв. Ангелова, срещу решение № 6594 от 17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1328/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3619 от 02.06.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново разглеждане и ново произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателя представя доклад за арест със заверен превод, писмо до Главна прокуратура в Дейр Алзор със заверен превод, свидетелство за семеен граждански регистър № 073949281 със заверен превод, два броя извадки от медии за ситуацията в Сирия. Ответникът – председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 23.01.2026 г. и от 18.02.2026 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на А. А. Х. срещу решение № 3619/02.06.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в установената форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е от съда също така, че в конкретния случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, като самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съдът констатира липсата на данни, че са настъпили събития след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Съдът посочва, че А. А. Х. е напуснал Сирия заради военния конфликт, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист семейството му е останало да живее в Сирия. С оглед самите твърдения на чужденеца съдът извежда извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Прието е от съда, че в конкретния случай административният орган правилно е формирал извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ). На следващо място съдът посочва, че е извършена от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут. Според съда в случая от страна на чужденеца не се твърди също така в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Позовавайки се на решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ,т. 3 ЗУБ. Според съда към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно провинция Дейр Алзор. Съдът посочва, че преди да замине А. А. Х. не сочи да е имал проблеми и да е правен опит да бъде въвлечен във военни действия в района където живеел, а и липсват доказателства, от които да се установи, че такива са се осъществили безспорно. Вземайки предвид възможността лицето да получи закрила, достъп до друга част на държавата, като сигурно и законно пътува, съдът формира извод, че оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. Съдът приема, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност не представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Обосновава от фактическа и правна страна липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут като много подробно и в детайли разглежда обстановката – политическа и военна в Сирия и извежда извод за правилност на преценката на административния орган при постановяване на оспорения отказ. Съдът обосновава извод, че въпреки липсата на категорична стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден, което е напълно естествена последица от осъществилите се събития, което би предизвикало безпокойство у молителя, е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, включително и доколкото семейството му, неговите родители братя и сестри остават да живеят в Сирия. Въз основа на това съдът прави извод, че не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. Х., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Съдът посочва, че А. А. Х. доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, от което формира извод, че това го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. При съвкупната преценка на събраните доказателства съдът формулира извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Х.. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила, като настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка мотиви в съдебното решение, които е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изричение второ от АПК. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е съобразил и актуалното състоянието на държавата по произход след напускането й от чужденеца. Следва да се има предвид, че представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият казус. Настоящата инстанция взема предвид, че при отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция справка с вх. № МД-02-22/23.01.2026 г., от която се установява, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 12 декември 2025 г. се посочва, че общият брой на завърналите се в Сирия лица от 8 декември 2024 г. насам достига 1 275 882 души. Завръщането на вътрешно разселените лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселените лица достига 1 955 090 души. Наред с това от представените по делото справки се установя и продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приетите по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" (тоест хуманитарен статут). Настоящата съдебна инстанция намира също така, че установената от първата инстанция липса на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ по отношение на касатора не се опровергава с представените пред тази инстанция писмени доказателства. Представените пред настоящата инстанция документи не се отнасят за нововъзникнали обстоятелства и жалбоподателят е можел да ги представи пред административния орган или в първоинстанционното производство, в частност писмо до Главна прокуратура в Дейр Алзор. Действително в цитираното писмо е посочено от А. А. Х., че е получил заплаха за убийство в резултат на старо кръвно отмъщение. Видно обаче от приложения по делото протокол от проведено на 25.02.2025 г. интервю изричното изявление на касационния жалбоподател е, че той е напуснал Сирия, заради войната и военните действия. Освен това икономическото положение било много лошо и едва се препитавали. Всичко било скъпо и не можели да се изхранват. От същото това интервю се установява още, че лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, както и не е участвал в религиозни организации, общности или секти. Никъде в протокола от проведеното интервю не се посочват като причини за напускането на страната на произход тези племенни вражди. Дори да съществуват, то се касае до проблеми, които не сочат на обстоятелства, произтичащи от държавата Сирия, а до личностни конфликти. В същия смисъл е и докладът за арест от 2019 г., когато обстановката в Сирия не е била променена на настоящата .Посочените от чужденеца причини да напусне Сирия са такива от личен и социален характер и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Представената от касационния жалбоподател бежанска история в проведеното интервю не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е правилен и не се оборва с представените пред настоящата инстанция писмени доказателства. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Хасково е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложеие първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,