Определение № 4278 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 254 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Областна администрация на Област София, представлявана от областния управител, уточнена с молба с рег.№ОА23-3560/06.03.2024г. по описа на Областна администрация на Област София срещу Разпореждане № 11302/19.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11891/2023 г., по описа на Административен съд София-град, с което е наредено да бъдат безусловно прекратени действията, извършвани от длъжностни лица от Областна администрация на Област-София-град по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на „Паметника на Съветската армия“, находящ се в Княжевска градина в гр. София. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е недопустимо, а в условията на алтернативност- неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира обезсилване, респективно отмяна на атакуваното разпореждане. Ответниците –Сдружение „Изправи се.БГ.“, представлявано от М. Манолова, В. Тодоров-в качеството му на общински съветник в Столичен общински съвет, В. Йочев и Г. Кадиев, в качеството им на граждани на Република България, с писмен отговор оспорват основателността на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 254, ал. 1 АПК, от надлежна страна-адресат на съдебния акт и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Административен съд София-град е бил сезиран с искане подадено от Сдружение „Изправи се.БГ.“, представлявано от М. Манолова-Найденова, В. Тодоров-в качеството му на общински съветник в Столичния общински съвет, В. Йочев и Г. Кадиев, в качеството им на граждани на Република България, с което се оспорват действия на длъжностни лица от Областна управа-София по демонтиране и нарязване и на бронзовите фигури на „Паметника на Съветската армия“ находящ се в Княжевската градина, гр.София. За да достигне до извод за основателност на искането по чл. 250 АПК първостепенният съд е приел, че искането е процесуално допустимо -подадено от лица с правен интерес. Мотивирал е извода си с това, че незаконосъобразните действия по премахване на „Паметника на Съветската армия“ засягат правата на всички субекти, които ползват градската среда за своята дейност, вкл. и гражданите и сдруженията. Съдът счел, че са налице предпоставките по смисъла на чл.250 от АПК, обуславящи допустимостта на искането, а именно-твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. В случая твърдяното от искателите незаконосъобразно фактическо действие съставлявало извършване на действия от длъжностни лица на областна управа-София по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на „Паметника на Съветската армия“, находящ се в Княжевската градина в гр.София, които според твърденията на молителите продължавали и към момента на депозиране на искането по чл.250 от АПК. Съдът приел, че от доказателствата по преписката не се установява действията по демонтиране на „Паметника на Съветската армия“ да се основават на закона или на административен акт, нито да целят запазване и защита на вещта – частна държавна собственост. Съдът посочил, че по делото не е представен административен акт, който да разпорежда премахването на паметника, а единствено бил наличен план за безопасност, регламентиращ начина, по който следва да се извърши демонтажа на паметника. Решаващият състав е приел, че издадената заповед САГ23-РА- 20-21/20.03.2023 г. на главния архитект на Столична община не е основание за извършваните действия, доколкото с нея е разпоредено да се предприемат незабавни действия по премахване единствено на разместените и компрометирани облицовъчни плочи с надписи от „Паметника на Съветската армия“ и ограничаване на достъпа до същия. Актът не засягал целия монумент и целял единствено да се поправят установените компрометирани плочи и да се осигури безопасността на гражданите. АССГ приел, че действията по демонтажа на паметника не могат да се обосноват и с решението на Столичния общински съвет № 168/09.03.2023г., с което се възлага на кмета на Столична община да поиска от държавата да премести монумент „Паметник на Съветската армия“ в Музея за изкуството от периода на социализма към Националната галерия или в друг подходящ имот, извън централната градска част на гр. София, при спазване на всички относими съгласувателни процедури, както и изисква от областния управител на Област София, да предприеме всички необходими фактически и правни действия за изпълнението на това решение. Приел, че с решението на СОС по т.II на областния управител не е разпоредено да извърши демонтаж на паметника, а само да предприеме съответните фактически и правни действия по неговото преместване. Решаващият състав изтъкнал, че по делото липсват доказателства и за изпълнение на изискванията по чл.83 и чл.84 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Съдът обосновал извод, че след като фактическите действия по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на паметника не се основават на административен акт или на закон, същите се явяват неоснователни по смисъла на чл.250 от АПК и следва да бъдат прекратени. Така мотивиран, наредил да бъдат прекратени безусловно действията на длъжностни лица от Областна администрация на Област-София-град по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на „Паметника на Съветската армия“, находящ се в Княжевска градина в гр. София. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че разпореждането е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Нормата изрично предвижда, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В този смисъл страни в производствата по глава XV от АПК са тези субекти, чиито материални права или законни интереси пряко са засегнати или могат да бъдат засегнати от крайния за производството акт. Те могат да бъдат нарушени, увредени или застрашени. При липса на тази процесуална предпоставка не е налице обоснован, пряк и непосредствен правен интерес от сезиране. Правният интерес възниква тогава, когато осъществяваните фактически действия имат пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на субективните права и законни интереси на съответните молители. Установяването на интереса има значение за активната процесуална легитимация на страните и сезирането на съда от надлежна страна в производството. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к.д.№ 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теория винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Именно изхождайки от изискването за наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от търсената защита като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.250 от АПК, кръгът от участниците в тези производства е ограничен. Страни в материалното правоотношение са гражданинът, юридическото лице или държавния орган, които търсят защита срещу всякакви фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не се основават на административен акт или на закон, като отправят искане до административния съд, както и длъжностното лице или административният орган по това искане. В случая, искателят - Сдружение „Изправи се.БГ.“ не е адресат на оспорените действия. В обжалваното разпореждане не е посочено по какъв начин и дали непосредствено се засяга възможността на сдружението да осъществява дейността си съгласно ЗЮЛНЦ. Законодателят придава качеството на страна в административното правоотношение с оглед възможността от пряко засягане на права, свободи и законни интереси от дейността на административния орган. Общото събрание на Върховния административен съд в Тълкувателно решение№2 от 12.02.2010г. на ВАС по т.д.№4/2009г. е приел, че наличието на правен интерес на съсловните организации и другите юридически лица с нестопанска цел се обосновава от предмета на дейност и целите, за които е създадено със закон или устав за защита интересите на своите членове. Или иначе казано, правният интерес се обосновава от предмета на дейност, ако оспореният акт засяга правната сфера на организацията с нестопанска цел. Искането е подадено от Сдружение „Изправи се.БГ.“ Съгласно ЗЮЛНЦ сдруженията се създават за постигане на нестопански цели във всички сфери на обществения живот, вкл. и за опазване на българската култура, но това не обосновава техен правен интерес за оспорване пред административен съд на конкретни актове, действия или бездействия на административни органи, които не засягат непосредствено правната им сфера. Сред целите на сдружението, вписано в Регистъра на ЮЛНЦ са „изграждане на активно, отговорно и силно гражданско общество“ и „насърчаване гражданите да упражняват ефективно своите демократични права и да търсят прозрачност и отчетност за работата на държавните институции“ и в тази насока сдружението може свободно да формира и изрази отношението си към действията на административните органи по въпроси, заложени в целите му, но не разполага с процесуалното право по чл.250 от АПК да иска прекратяването им от съда. Обстоятелството, че една организация, в случая сдружение с нестопанска цел „използва градската среда за своята дейност“ не обосновава правен интерес по смисъла на чл.250 от АПК да оспорва конкретни действия спрямо монументи и др.обекти в тази „градска среда“. Оспорване пред съда на актове и действия на орган на власт от когото и да било в обществен интерес е недопустимо. В случая, действията по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на „Паметника на Съветската армия“ не засягат пряко и непосредствено дейността на Сдружението „Изправи се.БГ.“ и негови субективни права, поради което искането му е следвало да бъде оставено без разглеждане поради липса на правен интерес. Действията, чието прекратяване се иска, не засягат пряко и непосредствено дейността и на останалите искатели, единият от които е подкрепил искането в качеството си на общински съветник от СОС, а останалите двама-в качеството си на граждани на Република България, поради което искането им като недопустимо, е следвало да бъде оставено без разглеждане. АССГ не е изложил мотиви във връзка с накърнени права и интереси на искателите, обуславящи наличието на правен интерес да се иска прекратяване на действията по демонтиране на „Паметника на Съветската армия“. Задоволил се е единствено да посочи, че правният им интерес се обосновава с това, че същите ползват градската среда, в която е ситуиран монумента. За да е налице правен интерес обаче е необходимо този интерес да е пряк, личен и непосредствен. Прекият интерес предполага със самата отмяна на оспорения акт, в случая с прекратяването на действията да се предотврати настъпването на щета в правната сфера на засегнатия. Интересът трябва да е личен, което предпоставя, че физическите и юридически лица имат право на жалба само в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва да е непосредствен, т.е. съответния акт или действие да засяга правната сфера на подалия искането, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за искателя или създава права на трето лице, които го увреждат. В случая, действията по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на „Паметника на Съветската армия“ не засягат пряко и непосредствено правната сфера на искателите-физически лица и не накърняват пряко и непосредствено техни субективни права и интереси, поради което искането им е следвало да бъде оставено без разглеждане поради липса на правен интерес. По делото е налице още една предпоставка за оставяне на искането по чл.250 от АПК за прекратяване действията по демонтиране и нарязване на бронзовите фигури на „Паметника на Съветската армия“ без разглеждане поради липса на правен интерес. Административният съд не е съобразил в хода на установяване на предпоставките за прекратяване на неоснователните действия и при постановяване на обжалваното разпореждане от 19.12.2023г., че видно от приложените към Молба на искателите от 18.12.2023год. доказателства, преди постановяването на обжалваното разпореждане на АССГ е налице постановен административен акт – Разпореждане вх.№08-00-219 от 14.12.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка от ЗКН по чл.192 ал.1 т.2 б“а“ и „б“ на главния инспектор на „Главна дирекция инспекторат по опазване на културното наследство“, с което е наредено на Областна администрация – Област София, незабавно спиране на действията по демонтажа на “Паметника на Съветската армия“, възложени от Областна администрация-Област София до изясняване на законосъобразните обстоятелства във връзка с изискванията по ЗКН. Със същото разпореждане е разпоредено на Областна администрация-Област София незабавно да разпореди на изпълнителя на демонтажните работи да спре всички дейности, извършвани на обекта. Съгласно разпоредбата на чл.192 ал.3 от ЗКН принудителните административни мерки подлежат на предварително изпълнение, следователно преди постановяване на обжалваното разпореждане с наложената по силата на Разпореждане№08-00-21 от 14.12.2023г. ПАМ е постигнат целеният от искателите краен резултат, а именно спиране на всички дейности по демонтаж на „Паметника на Съветската армия“, с оглед на което не е налице правен интерес от страна на молителите и искането им е следвало да бъде оставено без разглеждане. Предвид изложеното, като е приел за допустимо искане на лица без пряк и непосредствен правен интерес и е разгледал спора по реда на чл. 250 АПК по същество съдът е постановил недопустимо разпореждане, което следва да бъде обезсилено. Вместо него, подаденото от Сдружение „Изправи се.БГ.“, представлявано от М. Манолова, В. Тодоров-в качеството му на общински съветник в Столичния Общински съвет, В. Йочев и Г. Кадиев, в качеството им на граждани на Република България искане следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а производството по адм. дело № 11891/2023 г. по описа на Административен съд София-град да бъде прекратено. С оглед обезсилване на обжалваното разпореждане на процесуално основание, не следва да се излагат правни доводи и съображения по съществото на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение