Решение № 12563 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2017 г.

Решение № 12563 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "М. П." ООД със седалище в гр. В. и с посочен съдебен адрес в гр. П. чрез адв. С. В. срещу решение № 69/9.02.2017 г., постановено по адм. дело № 250/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е допълнено решение № 596/10.11.2016 г. по същото дело, като е отхвърлена жалбата на дружеството за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 4/07.09.2011 г., издаден от заместник-кмета на О. Б. в частта за установеното задължение за данък върху недвижими имоти за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството по отношение на същия данък в частта, в която се оспорва законосъобразността на същия административен акт и в тази част е прекратено производството по делото, но против тази част на решението не е подадена касационна жалба и затова не е предмет на настоящето касационно производство. Оплакванията в касационната жалба са свързани с доводите за нищожност на издадения от заместник кмета на О. Б. акт за установяване на задължения по декларация относно посочените данъчни задължения за посочените години, тъй като издателя на акта е бил некомпетентен. Касаторът не е съгласен с мотивите на решаващия съд, че заместник кмета на О. Б. е част от общинската администрация и счита, че незаконосъобразно кметът го е натоварил със заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ № 461/1.08.2011 г. да извършва дейностите по чл. 4, ал. 1 от същия закон. В тази връзка касационният жалбоподател се позовава на относимите разпоредби на ЗМСМА, в които има ясно разграничение на правомощията на кмета и на заместник - кмет на общината, като нито единия, нито другия според него са част от общинската администрация. Като допълнителен аргумент за този извод се сочи, че при обжалване на акта по административен ред, което е задължителна фаза в законовата процедура, компетентен орган за разглеждане на жалбата е ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ и той е служител от състава на общинската администрация, който е служебно подчинен на кмета, респ. на заместник кмета на общината. Предвид изложеното касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено и да се обяви нищожността на акта за установяване на задължение по декларация, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Позовава се на ТР № 2/1991 г. на СГК на ВКС, според което всяка некомпетентност води до нищожност. Ответникът по касационната жалба ръководителят на звено "Местни приходи" при О. Б. чрез адв. Христоскова я оспорва, както и в съдебно заседание представя доказателства за компетентност на органа, издал АУЗД, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор, както и иска да се присъдят направените по делото разноски съгласно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 596/10.11.2016 г. по адм. дело № 250/2016 г. Административен съд - гр. П. е отменил процесния АУЗД, издаден от заместник-кмета на О. Б. в частта за формираното задължение за такса битови отпадъци за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 15 980,36 лв. и лихви - 1 539,31 лв. и потвърждаващото го решение № 1/13.06.2016 г. на ръководителя на звено "местни приходи" при О. Б. За да се постанови това решение, което е влязло в законна сила първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт противоречи на чл. 67 във връзка с чл. 66 от ЗМДТ относно изискването, че не са определени задълженията за отделните видове услуги - компоненти на таксата битови отпадъци. Прието е от съда, че в акта са посочени само общо дължими размери по години за такса битови отпадъци, както и не са посочени отделни дължими размери на таксите за услугите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ, а именно: такса за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други, такса за събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им, такса за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и такса за почистване на местата за обществено ползване. Липсата в обжалвания акт на стойностно определяне на дължимата такса за тези четири отделни услуги е обусловило извод у решаващия съд, че води до невъзможност да се прецени както дали правилно е изчислена дължимата такса битови отпадъци а също и затруднява доказването на реалността на извършените услуги като отделен вид. При липсата на мотиви в този смисъл съдът е счел, че не може да се прецени какъв е определения в акта размер на таксата за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, независимо че такава такса поначало е дължима от жалбоподателя, тъй като е общоизвестен факт, че община Б. разполага с депо за битови отпадъци. След постановяване на това решение жалбоподателят е поискал и допълнително решение, с което съдът да прогласи за нищожен АУЗД в частта за определения данък върху недвижими имоти за процесните години. С обжалваното пред настоящия касационен състав решение, на основание чл. 176 АПК първоинстанционният съд е отхвърлил искането на "М. П." ООД да се прогласи за нищожен Акт за установяване на задължения по декларация № 4/7.09.2011 г. в частта за определения данък върху недвижими имоти за 2008 г., 2009 г. 2010 г. и 2011 г., издаден от заместник-кмета на О. Б. поради некомпетентност. Мотивите на съда, за да постанови обжалвания резултат са, че актът е издаден от компетентен орган, поради което е прието, че не е нищожен. За да постанови този резултат съдът се е позовал на заповед № 461/1.08.2011 г. на кмета на О. Б. на основание чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и с нея е определен заместник кмета на общината като издател на акта. Според съда кмета е част от общинската администрация и посочването в глава V (а не, както е отразено в обжалваното решение главаVI) на ЗМСМА "Кметове и общинска администрация" е само израз на по-особеното място в тази администрация на кмета, който е ръководител на същата и поради това е част от нея. За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя, че заместник-кмета като издател на акта е по-висшестоящ от ръководителя на звено "Местни приходи", който е компетентен да се произнесе при административното обжалване на АУЗД, поради което и на това основание съдът е приел, че актът не е нищожен. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че кметът не е част от общинската администрация. Съгласно чл. 38 ЗМСМА кметът е оран на изпълнителната власт на общината и е начело на общинската администрация. В неговите правомощия е да определи служителите, които да извършват дейности по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и това му правомощие е вследствие на законовото изискване по чл. 4, като изрично в ал. 5 ЗМДТ е посочено правомощието на решаващия орган да се изпълнява от кмета на общината по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК, а съответния ръководител на двено местни приходи в общината на териториален директор на НАП. Определянето на заместник кмета да издаде акта е в правомощието на кмета, след като законодателят му е дал правомощие той да определя служителите, които да установяват местните данъци и такси. Заместник кметът е част от общинската администрация и няма законова забрана той да бъде определен от кмета като орган по приходите съобразно чл. 4 ЗМДТ да издава АУЗД. Съгласно чл. 38 ЗМСМА заместник кмета се назначава от кмета на общината и последният е в правомощието се да го определи и за орган по приходите, както е сторено в процесния случай. Обстоятелството, че ръководителят на звеното за местни приходи е както териториалния директор на НАП означава, че той се произнася при административното обжалване на АУЗД и няма пречка заместник кмета да бъде определен като орган по приходите, макар в структурно отношение да е висшестоящ на ръководителя на звеното за местни приходи. В този смисъл оспореният акт в частта за такса битови отпадъци от 2008 г. до 2011 г. не е нищожен, каквито са възраженията на касационния жалбоподател. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Христоскова, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 176,13 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение