Решение № 674 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8404/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата е наименована частична касационна жалба /по своята същност касационна жалба/ подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощника си юрисконсулт З.Захариева, срещу решение №19263 от 05.06.2025г., постановено по адм. дело №3622/2024г. на Административен съд – София-град, в частта, в която жалбата е уважена, а именно по т.1, т. 2, т. 4 от решението, касаещо извършената административна проверка и по отношение на т.3 и т. 7 от решението, касаещо проверки на място. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебнит акт в оспорената част. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Втората касационна жалба е подадена от „ФАР“АД, представлявано от К. Дочев, чрез процесуалния си представител адв. П. Георгиева срещу решение №19263 от 05.06.2025г., постановено по адм. дело №3622/2024г. на Административен съд – София-град, в частта, в която съдът е оставил бе уважение жалбата на дружеството, с което е отказано изплащане на финансова помощ по заявени за финансиране разходи за монтаж (в общ размер на 80 000лв.) към одобрения изпълнител „Орбитех“ ЕООД и е направена редукция на субсидията в размер на 40 000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи за неправилност на решението и несъгласие с изводите на административния съд. Иска да бъде отменено решението в обжалваната част. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба и оспорва другата жалба, излага съображения по същество на спора. Претендира присъждане на разноск в размер на държавна такса и прави възражение за прекомерност. В депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба депозирана от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ като неоснователна, в тази връзка прави искане същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби, съответно съдебното решение за правилно. Счита, че не са налице отменителните касационни основания визирани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага да бъде оставено в сила решението на Административен съд – София-град. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.. Разгледана по същество касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е НЕОСНОВАТЕЛНА, а касационната жалба на „ФАР“ АД е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е било образувано по повод отменено решение №4037/03.04.2024г., постановено по адм. дело №4616/2023г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение №1064/20.02.2023г. на АССГ, по адм.д. №10221 от 2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С отмененото решение на АССГ е обявена нищожността на решение №27/04/2/0/00484/3/01/03/02, изх. №02-2600/2395#12 от 25.07.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ в размер на 82 325.19 лева на „ФАР“АД. Дружеството е депозирало жалба пред административния съд срещу решение №27/04/2/0/00484/3/01/03/02, изх. №02-2600/2395#12 от 25.07.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която му се отказва изплащане на финансова помощ в размер на 82 325.19 лева. Административният съд е постановил решение с което е отменил решение №27/04/2/0/00484/3/01/03/02, изх. №02-2600/2395#12 от 25.07.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ в размер на 36 573.65 лева на „ФАР“ АД по договор №27/04/2/0/00484/3/01 с предмет на инвестицията „Изграждане и въвеждане в експлоатация на обект чукова мелница и силозно складово стопанство“ и е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният съд е разгледал поотделно вяско едно от нарушенията установени от административния орган послужили му за постановяване на отказ за частично изплащане на финансова помощ на дружеството. По отоншение на нарушението по т.1 от административния акт, органът е счел фактът, че фактурите издадени от одобрения изпълнител „Пеониа Рубра“ ЕООД за извършени от него разходи, са платени по сметка на дружеството „Илва Джи“ ООД, което не е одобрен изпълнител съгласно Приложение №1 от Анекс 3 към договора.От представените по делото доказателства съдът е установил, че е подписан договор за поръчка от 13.08.3025г. между „Пеония Рубра“ ЕООД и „Илва Джи“ с предмет извършване от името и за сметка на доверителя „ФАР“АД на правни действия, а именно получаване на суми по банковата си сметка от името и за сметка на доверителя „Илва Джи“, извършване на разплащания с получените суми от името и за сметка на доверителя на негови контрагенти, посочени му от доверителя. Въз основа на договор от 23.11.2015г. подписан между „ФАР“АД като възложител и „Пеониа Рубра“ ЕООД като изпълнител, последният се е задължил да изработи бизнес-план, да окомплектова проекттна документация и да окаже съдействие при кандидатстване за БФП по ПРСР 2014-2020, като плащането е на три етапа. Извършени са плащания на сумите с основание за плащане по договор от 23.11.2015г., при условие – бенефициент по сметката на „Илва Джи“ООД, като във всички платежни нареждания и фактури е посочено, че плащането е за клиент „Пеониа Рубра“ЕООД. Плащанията са извършени преди 23.07.2019г. /дата на писмото, с което „ФАР“АД е запитало ДФЗ дали е допустимо плащанията за реализирани дейности да бъдат извършени към подизпълнители на главния изпълнител „Обитех“ ЕООД по негово нареждане и съгласно подписан договор/, съответно преди отговора на административния орган, които макар и с отправено питане за конкретон дружество, посочва допустими хипотези за извършване на плащания към трети лица. Плащанията към „Илва Джи“ ООД органът не може да се позове на обстоятелството, че е уведомил надлежно дружеството при кои хипотези това е възомжно и кои разходи биха се приели за допустими, както е сторил в решенито си. Въз основа на което съдът е счел, че следва да се провери съдържанието на подписания договор с ДФЗ, послужил като допълнително основание за отказ от изплащане на помощта. В чл. 9, ал.2, т.2, б. „а“ и „б“ от договор №27/04/2/0/00484 от 10.03.2017г. е предвидена възможността фондът да откаже пълно или частично изплащане па помощта, съответно да изисква възстановяване на част или цялата помощ при наличието на обстоятелствата по т.1 и т.2. Съдъте посочил, че за да се откаже пълно или частично плащане, заявените за възстановяване разходи следва едновременно да покриват хипотезите на посочените в т. 2 условия, изброени в шест букви. Наличието на отделни хипотези самостоятелно или в различни конфигурации не може да бъде основание за отказ да се изплати помощта. Въз основа на така приетото съдът е обосновал извода, че позоваването на органа единствено на наличие на хипотезата на т.2, б. „а“ и „б“ е изключено от договора като правно основание за отказ от изплащане. Административния съд е приел, че съгласно представените договори между двете дружества и съобразно разпоредбата от договора за БФП, не представлява отклонение от правилата и изискванията за разпореждане със средства от европейските фондове. Фигурирането на сметка на трето лице не означава, че плащането е към това трето лице, е способ „ФАР“АД да погаси задълженията си, въз основа на което разходът се явява допустим, а отказът за признаването му е неоснователен. Съдът е приел, че същите са аргументите и по отношение на нарушението по т. 2 от административния акт, в която е прието, че плащането с основание проформа фактура 004/11.08.2020г. на стойност 5889.52 лева към фактура №1012/12.08.2020г. от „Унистрой холдинг“АД е извършено към „Газмонтажинженеринг РЗ“ЕООД, което дружество не е одобрен изпълнител. Съдът е приел, че разходите се явяват допустими, а откъзът за признаването им за неоснователен. Не се установяват основания за приложение на чл. 9, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ от договора. По отношение непризнатите разходи за монтаж на силоди и оборудване, с одобрен изпълнител „Обитех“ ЕООД по т. 3 от решението – от актива „Оборудване без чукова мелница“ на стойност 47 600 лв. и от актива „СМР силозно стопанство“ на стойност 32400 лева съдът е установил, следното: по делото е представен Акт за установяване състонието на строежа при спиране на строителството поради прекратяване на договора в частта СМР по изграждане на чукова мелница и силозно скрадово стопанство, поради невъзможност за спазване на договорените срокове, както и приемо-предавателен протокол между „ФАР“АД и „Обитех“ЕООД за извършени и приети работи в част „Технологично оборудване“ към 31.07.2020г., в който протокол фигурира като доставено – чукова мелница за захарна царевица, силоз за отпадъци, силоз буферен, силоз за влажно зърно, силоз Елегант, но липсват доказателства тома оборудване да е монтирано от „Обитех“ ЕООД. „ФАР“АД е представил договор подписан между него и „Билида“ ЕООД за извършване на монтажни работина обект чукова мелница и силозно складово стопанство, описани в приложение 1 към договора и други монтажни работи, като се твърди че не са претендирани разходиза плащане от органа. Видно от монтажните работи цитирани в приложението не са били предвидени монтажни работи на чукова мелница за захарна царевица и силоз Елегант, следователно от документите не са доказва техния монтаж. Съдът еприел за неотносими възраженията на дружеството, че за друга част са признати разходи по монтаж на одобрения изпълнител „Обитех“ ЕООД, доколкото такива твърдения липсват по таци точка от решението. Предвид изложеното по – горе становище на съда по отношение на чл.9, ал.2, т. 2 б. „а“ и „б“ като основание да се постанови отказ от плащане, тъй като монтажа е извършен от неодобрен изпълнител, то не са налице едновременно всички условия, предвидени в тази хипотеза. Съдът е приел, че съобразно посочените документи монтажа е извършен от „Билиза“ ЕООД на силоз за отпадъци, силоз буферен и силоз за влажно зърно, както и че отказа на органа да приеме тези разходи за допустими, е правилно, но по други съображения. По отношение на нарушението по т. 4 от административния акт относно твдърдените несъответствия и неизпълнение по проекта по позиция „Вертикална планировка“ с изпълнител „Обитех“ ЕООД. Съгласно чл. 48, ал.1, т. 6 от Наредба №20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4. „Инвестиции в материлани активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. на основание на която разпоредба е направена редукция на субсидията, Разплащателната агенция може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато: т. 6 – инвестицията е изпълнена неточно, включително когато ползвателя на помощта е придобил активи и/или изпълнил дейности – предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА – когато констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор, определени в таци наредба и договора за отпускане на финансова помощ. Чл. 9, т. 3 от договора за БФП възпроизвежда разпоредбата от Наредба №20/27.10.2015г. По отоншение на Тръбен шнек, част от позиция „Оборудване на чукова мелница“ съдът констатира, че „ФАР“АД е подписал договор с „Обитех“ ЕООД за СМР, изработка, доставка и монтаж на технологично оборудване на обект Чукова мелница и силозно складово стопанство. В приложение 2 към договора е посочен тръбен шнек със съответните характеристики. Към договора има приложени допълнителни споразумения. А на 05.06.2020г. договорът е прекратен, поради невъзможност на изпълнителя да извърши работите в срок. Пв същия липсва посочване на предвидения тръбен шнек О=200мм. и дължина 12м., поради което е прието, че същият не е наличен. Изпълнение на ламаринена бордова шапка 35 см по борда на покрива, също с изпълнител „Обитех“ЕООД не фигурира в протокола за извършени и приети СМР. Дружеството е подписало на 15.06.2020г. договор с „Унистрой холдинг“АД за същите СМР, посочени в приложение 1 към договора. Към тях не фигурира тръбен шнек и ламаринена бордова шапка, такива не са описани като извършени в приемо-предавателния протокол. Въз основа на което е прието, че липсват доказателства който да опровергават установяванията на органа, към момента на извършване на проверка посочените активи са били доставени и монтирани. Следователно неизвършването на разходи за доставка и монтаж означава невъзможност такива да бъдат претендирани за подпомагане. При така установеното съдът е приел, за недопустими за подпомагане разходите на стойност 1640лв. за тръбен шнек и правилно е извършена редукция на субсидията на стойност 820 лв., както и разходи в размер на 491.30лв. за ламаринена бордова шапка, за която редукцията възлиза на 245.65лв. По отношение на Аспирационна колона GHV100, за коятое констатирано, че е вонтиран друг модел колона се установява, че между дружеството и „Личис“ ЕООД е подписан договор за закупуване на оборудване за производство на царевично брашно, описано в приложение към договора, в това число Аспирационна колона GHV100. Подписан е приемо-предавателен протокол, в който е посочена колоната, че е доставена. Според органа при извършена проверка колоната е модел GHK100. От обяснението на продавача „Личис“ЕООД е видно, че е допусната грешка от самия производител, която ще бъде поправена. Съдът е приел, че по делото няма представени доказателства за тези твърдения, но е представен технически паспорт на аспирационната колона, от която е виден модела на колоната. Но съдът е приел, че това не опровергава констатациите на органа, доколкото не може да се направи връзка между този паспорт и действително доставената на обекта колона. Представен е протокол към договора. Относно бункер за микродобавки, с изпълнител „Личис“ЕООД същият е описан в приемо-предавателен протокол като доставен и предаден на дружеството. Съдът е посочил, че в позиция 661 от приемо-предавателен протокол между дружеството и „Унистрой холдинг“ АД е посочено като доставен и вонтиран метален капак на разтоварище, на снегобран, ПВЦ первази в цвета на дограмата, луминисцентно тяло тип 2х58, аварийно осв. тяло с лум. лампа 2х58, с вградено АВР и батерия за 1 час, командно ел. Табло окомплектовано с необходимата автоматика. Представен е ППП за извършените СМР от „Унистрой холдинг“АД. По отоншение на осветителните тела е налично обяснение от дружеството, ме към 2020г. на пазара не се предлагат осветителни тела 58W, както е предвидено в проекта, но той е изготвян през 2015г-, поради което са поставени 55 W които са по – добри технически показатели. В Приемо-предавателния протокол са посочени като доставени и монтирани осветителни тела 58W. За посочен в т. 6 от решението в таблицата актива са констатирани несъответствия в количеството с обща стойност на редукцията размер на 2091.19 л. На следващо място по отношение на констатациите по т. 7 от решението са приети от съда за правилни. Наличната ограда не е в одобрената височина от 2.20м., а е с височина 2.00м., поради което е определена редукция в размер на 68.35 лв., По констатациите по т. 8 от решението, относно недопустимостта на заявените разходи по актива „доставка и монтаж на улук“ и доставка и монтаж на водосборни казанчета поради неналичието им при извършена проверка, размерът на редукцията е 78.38 лв. Изпълнител на тези активи е „Унистрой холдинг“АД в приемо предавателния протокол са посочени като доставени и монтирани. Административният съд е счел, че в резултат на установяванията, свързани с оградата и осветителните тела, описани като извършени СМР в приемо-предавателните протоколи, така както са били одобрени с посочени размери и технически параметри, но са различни от посочените в протокола, се компрометира доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол и верността на нанесените в него обстоятелства. Съдът е приел, че противоречията между отразеното в ППП, констатациите на органа и твърденията на дружеството, протоколът не може да опровергае установените обстоятелства по време на проверките на място. Въз основа на което съдът е счел, че обстоятелствата изложени от органа в частта от решението по точки от 1 до 8, извършени в резултат на цитираните проверки са правилни и законосъобразни, поради което наложената редукция на субсидията е законосъобразна. Изключение прави т. 3 относно установената аспирационна колона, но с различен от одобрения модел и т. 7 – оградата, която е по – ниска от одобрената. По отоншение на тези две несъответствия органът е следвало да установи не само неточното изпълнение, но дали констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната зел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до неъсответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор, определени в Наредбата и договора за отпускане на финансова помощ съобразно чл. 48, ал.1, т. 6 от Наредбата. При така установеното, съдът е приел, че жалбата на дружеството е частично основателна по отношение на т.1, 2, 4 от решението, касаещо извършените административни проверки и по отношение на т.3 и т. 7 от решението, касаещо извършени проверки на място. А в останалата част жалбата е приета за неоснователна и е отхвърлена по отношение на решението по т. 3 от извършените административни проверки и по т.1, 2, 4, 5, 6 и т. 8 относно проверките на място, по които редукцията възлиза общо на сумата от 45 751.54лв. По касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, настоящият съдебен състав счита, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на съда, в оспорената частта е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалвания административен акт. Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора са неоснователни. Правилно административният съд е приел, че разходите за бизнес план е допустим, а постановения отказ за признаването правилно е приет за неоснователен. От приложените по делото доказателства е видно, че на 23.11.2015г. е подписан договор за изработка подписан между „ФАР“АД и „Пеониа Рубра“ ЕООД, с предмет изработване на бизнес-план, да окомплектова проектната документация и да окаже съдействие при кандидатстване за безвъзмездно финансиране по Програма за развитие на селските региони 2014-2020г., Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за период 2014-2020г и съгласно предстаденото и прието и от двете страни съдържание на бизнес плана. В чл. 3 от договора е уредено, че всички плащания, с начислен ДДС се извършват в лева, с платежно нареждане, по банкова сметка на изпълнителя или по изрично посочена от изпълнителя друга банкова сметка. Представен е договор за поръчка подписан на 13.08.2015г. между „Пеониа рубра“ЕООД и „Илва Джи“ ООД за извършване от името и за сметката на доверителя следните правни действия: да получава по банковата си сметка суми от името и за сметка на доверителя, да извършва разплащания с получените суми по името и за сметка на доверителя за негови контрагенти, посочени му от доверителя. В чл. 4, т. 9 от договора изрично е посочено, че довереника следва да предаде на доверителя всичко, което е получил при изпълнение на поръчката. Издадени са фактури на името на „Пеониа рубра“ЕООД във връзка с подписан договор от 23.11.2015г., платежните нареждания са за „Пеониа рубра“ЕООД по фактурата, но са наредени по банкова сметка на „Илва Джи“ ООД. Съгласно чл. 3 от договора от 23.11.2015г. е предвидена възможността, всички плащания могат да се извършат по изрично посочена от изпълнителя друга банкова сметка. В случая плащанията са извършени въз основа на договор за изработка, в полза на изпълнителя, но по банкова сметка на трето дружество, с което изпълнителят има подписан договор за поръчка, с предмет финансови услуги. От чл. 4, т. 9 от този договор е видно, че довереника следва да предаде на доверителя всичко, което е получил при изпълнение на поръчката, следователно може да се обоснове извода, че извършените плащания по банкова сметка на „Илва Джи“ ООД, не следва да се приемат, че са плащани извършени към трети лица, респективно да се изисква договор за цесия. Правилно административния съд е приел, че плащанията са извършени преди 23.07.2019г., т.е. преди писмото, с което „ФАР“АД е запитало ДФЗ дали е допустимо плащанията за реализираните дейности да бъдат извършени към подизпълнител на „Обитех“ЕООД, следователно се споделя извода на съда, че органът не следва да се позовава на това, че дружеството е било надлежно уведомено, в кои хипотези плащанията и кои разходи биха се приели за допустими. На следващо място правилни са изводите на съда, че отказът неправилно е постановен на основание чл. 9, ал.2, т. 2, б. „а“ и „б“ от договора. С чл. 9, ал.1, т. 2 от договора е предвидено, че фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или на цялата помощ при наличие на несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с Наредба №20 или приложим акт на правото на Европейския съюз. А с чл. 9, ал.2,т. 2 изрично е посочено, че фондът отказва пълно или частично изплащане на помощта съответно изисква възстановяване на част или цялата помощ, ако има изплащане, при някое от средните обстоятелства: заявените за възстановяване разходи не отговарят едновременно на условията посочени от б. „а“ до б. „е“. От така посочената разпоредба следва да се обоснове извода, че административният орган може да откаже пълно или частично плащане, заявените за възстановяване разходи едва след като са налице едновременно посочените в т.2 условия. Наличието на отделни хипотези, какъвто е настоящият случай не може да послужи като основание за постановяване на отказ. Неоснователен е следващият довод отнасящ се за отмяната на отказа от плащане по т. 2 от административният акт. Настоящият съдебен състав, счита че административния съд правилно е установил фактите по спорния въпрос, като е обсъдил относимите доказателства, касаещи извършените плащания „Газмонтажинженеринг Р3“ЕООД, съобразно представен протокол за компенсиране на вземания и задължения между „Унистрой Холдинг“АД, „Газмонтажинженеринг Р3“ЕООД и „ФАР“АД, като правилно е приел, че разходите се явяват допустими, а отказът за неоснователен, както и че не се налице основания за приложение на чл. 9, ал.1, т. 2 вр. ал.2, т.2, б. „а“ и „б“ от договора. В тази връзка мотивите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователени са следващияте доводи отнасящ се до отмяната на отказа от плащане по т. 3 от установеното при извършване на проверка, от която е установено, че актива „Аспирационна колона GHV 100“ е друг модел и по т. 7 от установеното от извършената проверка, че актива „оградна мрежа от галваницирана стоманена тел“, за която е установено разминаване в техническите параметри. Настоящият съдебен състав, счита че административния съд правилно е установил фактите по спорните въпроси, като е обсъдил относимите доказателства и правилно е приел, че органът е следвало да установи не само неточното изпълнение, но дали същото води до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор. В тази връзка мотивите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението в оспорената част, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на „ФАР“АД, насочена срещу решение №19263 от 05.06.2025г., постановено по адм. дело №3622/2024г. на Административен съд – София-град, в частта, в която съдът е оставил бе уважение жалбата на дружеството, с което е отказано изплащане на финансова помощ по заявени за финансиране разходи за монтаж (в общ размер на 80 000лв.) към одобрения изпълнител „Орбитех“ ЕООД и е направена редукция на субсидията в размер на 40 000 лева., касационният съдебен състав счита, същата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да откаже изплащане на финансова помощ по третото нарушение /спорното в настоящия случай/, органът е приел, че съгласно чл. 48, ал.1, предложение трето, вр. чл. 10, вр. чл. 30, ал.11 и чл. 48, ал.1, т. 6, предложение първо от Наредба №20 от 20.10.2015г., заявените за финансиране разходи по позиция „Оборудване без чукова мелница“ на стойност 839 973.60 лв. и по СМР Силозно стопанство на стойност 2 949 006.76 лв. с одобрен изпълнител „Обитех“ ЕООД недопустими за финансиране са разходите по актива „Оборудване без чукова мелница“ на стойност 47 600 лева, за монтаж на чукова мелница за захарна царевица, Монтаж на силоз за отпадъци SG265, Монтаж на силоз буферен SG362, Монтаж на силоз влажно зърно kt0711, Монтаж на оборудване /друго/ и от актива СМР силозно стопанство на стойност 32 400 лв. за Монтаж на силоз „Елегант“ по договор от 05.06.2017г. с „Обитех“ ЕООД в Приложение 2 с включени позиции без ДДС. Съгласно чл. 3 от договора с „Обитех“ ЕООД, изпълнителят след приключване на строително-монтажните дейности съставя приемо-предавателен протокол, удостоверяващ извършената работа. Към заявката за плащане има представен акт за установяване на строежа при спиране на строителството от 05.06.2017г., съставен от строителят с „Обитех“ ЕООД, възложителят „ФАР“АД, строителния надзор и проектантите по строежа, протокол/акт за извършено СМР към 27.05.2020г. и приемо – предавателен протокол аз извършени работи в част „Технологично оборудване“ към 31.07.2020г., в които посочените позиции и стойности на монтажите не присъстват, което е довело до извода, че не са извършени. Съгласно представените документи към заявката за плащане монтажът е извършен от „билида“ ЕООД, което дружество не е одобрен изпълнител по Приложение 1 от анекс 3 от 30.09.2020г. към договор №27/04/2/0/00484 от 10.03.2017г. От което е направен извода, че недопустими за финансиране са разходи за актива „Оборудване без чукова мелница“ на стойност 47 600 лева, за Монтаж на чукова мелница за захарна царевица, Монтаж на силоз за отпадъци SG265, Монтаж на силоз буферен SG362, Монтаж на силоз влажно зърно kt0711, Монтаж на оборудване /друго/ и от актива СМР силозно стопанство на стойност 32 400 лв. за Монтаж на силоз „Елегант“, тъй като липсва документ докзващ че посочените разходи са действително извършени от одобрения изпълнител „Обитех“ЕООД съгласно чл. 9, ал.2, т. 2 от №27/04/2/0/00484 от 10.03.2017г. Размерът на редукцията възлиза на общо 40 000 лв.. Същото правно основание за отказа от плащане е възпроизведено и в договора, а именно разпоредбата на чл.9, ал.1, т. 2, предл. трето, вр. с чл.9, ал.2, т. 2, б. „а“ и „б“ от договор №27/04/2/0/00484 от 10.03.2017г. При така установеното нарушение съдът е приел, че от представения по делото приемо-предавателен протокол за извършени и приети работи в част „Технологично оборудване“ към 31.07.2020г., фигурират като доставено посоченото оборудване, но липсват доказателства това оборудване да е монтирано от „Обитех“ЕООД. По делото били представени доказателства, в това число договор между „ФАР“АД и „Билида“ЕООД за извършване на монтажни работи на обект Чукова мелница и силозно складово стопанство, описани в приложение 1 към договора, за които се твърди, че не са претендирани разходи. Възложените на „Билида“ЕООД монтажни работи са за силоз за отпадъци, силоз буферен и силоз за влажно зърно, не са предвидени монтажни работи за чукова мелница за захарна царевица и силоз Елегант. Следователно е останал недоказан монтажа на чукова мелница за захарна царевица и силоз Елегант. Съдът е приел, че съобразно приемо-предваталене протокол от 31.07.2020г. се отнася о доставка на посоченото оборудване, но не и до монтажа му. Отделно съдът след направено сравнение за извършените дейности от страна на „Обитех“ ЕООД и „Билида“ЕООД и с оглед направено от дружеството възражение, е приел, че в случай, че се пиреме тезата на жалбоподателя, то едно и също оборудване е монтирано два пъти, поради което съдът е приел, за доказано, че по делото са налице доказателства за монтаж единствено на силози за отпадъци, силоз буферен и силоз за влажно зърно, извършен от „Билида“ ЕООД, но не и за монтаж на чукова мелница за захарна тръстика и силоз Елегант. Въз основа на което съдът е приел, че решението е правилно при други съображения. Настоящият съдебен състав намира, че по същество решаващият съд не е извършил коректно фактически и правен анализ на относимите обстоятелства на направените констатации и изведени въз основа на тях правни изводи от страна на компетентния административен орган. А напротив съдът е достигнал до необоснован извод за безспорно установени нарушения на договорни и нормативни задължения различно от установеното от административния орган, а именно, че са налице доказателства за монтажа само на силоз за отпадъци, силоз буферен и силоз за влажно зърно, извършен от „Билида“ ЕООД, но не и за монтаж на чукова мелница за захарна царевица и силоз Елегант. Безспорно по делото е видно, че между „ФАР“ АД и „Обитех“ ЕООД е подписан договор за строително-монтажни работи, изработка, доставка и монтаж на технологично оборудване за обект „Чукова мелница и силозно складово стопанство в УПИ XXII, кв. 161, гр. Нови пазар, обл. Шумен“, с подобект: ЧАСТ I – Строително-монтажни работи по изграждани на чукова мелница и силозно складово стопанство и ЧАСТ II – изработка, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на чукова мелница и силозно складово стопанство. Относим в случая е подобект по част II. Видно от същата /л. 157 от делото/ е посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема за изработи, достави, монтира и въведе в експлоатация технологичното оборудване, подробно описано в Приложение 2. На 31.07.2020г. е подписан приемо - предавателен протокол за извършени и приети работи в част „Технологично оборудване“ с изпълнител „Обитех“, на етап – Доставка и монтаж на съоръженията /л.000878 от кл./, в действителност в същия няма изрично позоваване на монтажни дейности. На 17.08.2020г. е подписан договор между „Фар“ АД и „Билида“ ЕООД, с предмет: извършване на монтажни работи на обект: Чукова мелница и силозно складово стопанство, находящо се в УПИ XXII, кв. 161, гр. Нови пазар, обл. Шумен, описани в приложение №1. На 04.09.2020г. е съставен протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия, от който е направено заключение, че монтираните машини и съоръжения постигат предвидените по техническата документация параметри, работят нормално и могат да се ползват по предназначение. На 09.09.2020г. е подписан приемо-предавателен протокол по договора от 17.08.2020г с „Билида“ ЕООД. От същия е видно, че т.5, т. 6 и т. 7 се отнасят до дейности по отношение на Силоз за отпадъци, силоз буферен и силоз за влажно зърно. На 09.09.2020г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, като видно от същия един от строителите е „Обитех“ ЕООД, както и че е предвидена част „Технологична“. С оглед на така установеното настоящият съдебен състав приема, че не може по безспорен начин да се приеме, от една страна, че монтажът е извършен от „Билида“ ЕООД, тъй като видно от протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на монтираните машини и съоръжения е направена на 04.09.2020г., т.е. машините и съоръженията са били налични, направено е изпитване на тяхната функционалност пет дни преди съставяне на приемо-предавателен протокол между „ФАР“АД и „Билида“ ЕООД. От друга страна не е безспорно установено, че липсват документи доказващи, че посочените разходи са действително извършени от одобрения изпълнител „Обитех“ ЕООД, съставен е приемо- предавателен протокол, видно е че в графа „част/етап“ е вписано „Доставка и монтаж на съоръжения“, безспорно е, че в същия не е направено изрично описване по позиции на извършени монтаж, но това не означава, че същия не е бил заплатен. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че посочената, като правно основание в административния акт, разпоредба на чл. 48, ал. 1, предложение трето и шесто от цитираната по-горе Наредба е била отменена и не е действаща правна норма към момента на издаване на административният акт. Тук е мястото да се каже, че соченото от административният орган правно основание послужило за постановяване на отказа, в това число чл.9, ал.1, т.2 предл. трето във вр. с чл.9, ал.2, т. 2 б. „а“ и „б“ от договора. С чл. 9, ал.1, т. 2 от договора е предвидено, че фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или на цялата помощ при наличие на несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с Наредба №20 или приложим акт на правото на Европейския съюз. А с чл. 9, ал.2,т. 2 изрично е посочено, че фондът отказва пълно или частично изплащане на помощта съответно изисква възстановяване на част или цялата помощ, ако има изплащане, при някое от средните обстоятелства: заявените за възстановяване разходи не отговарят едновременно на условията посочени от б. „а“ до б. „е“. От така посочената разпоредба следва да се обоснове извода, че административният орган може да откаже пълно или частично плащане, заявените за възстановяване разходи едва след като са налице едновременно посочените в т.2 условия. Наличието на отделни хипотези, какъвто е настоящият случай не може да послужи като основание за постановяване на отказ. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира за основателна касационната жалба, подадена от „ФАР“АД против оспорената част от решение №19263 от 05.06.2025 г., същото е незаконосъобразно и необосновано. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отмени решение № 27/04/2/0/00484/3/01/03/02 от 25.07.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ по заявени за финансиране разходи за монтаж към одобрения изпълнител „Обитех“ ЕООД и е направена редукция на субсидията.в размер на 40 000лв. С оглед изхода на спора на основание чл. 143 АПК Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ следва да заплати на „ФАР“ АД своевременно претендираните от него разноски съгласно представен списък, представляващи заплатена държавна такса, възлизащо на 366 лева.