Решение № 4396 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2014 г.

Решение № 4396 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Радославия Стелиянова Радославова от гр. Добрич против решение № 3122 от 9.12.2013 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 1795/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 081203587/4.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 82/5.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателката счита, че основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК са неприложими в процесния случай. Твърди, че декларираните като получени приходи, доходи и източници на финансиране съответстват на имущественото й състояние, поради което фактическите и правни изводи на съда са неправилни. Поддържат се доводи за неправилна преценка на доказателствата за получени суми по силата на договори за заем. Искането е за отмяна на решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав или спорът да се реши по същество. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна. От допълнително представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е изпратена по куриер на 3.01.2014 г. при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Радославия Радославова са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 21 319.59 лева и лихви от 14517.27 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства относно приходите и разходите на Радославова за ревизирания период на 2006 г. и е направил извод, че органът по приходите правилно и законосъобразно е установил, че за 2006 г. изразходваните средства са в общ размер на 93064.48 лева, от които 90 000 лева - предоставени заеми на "Хиподрума" ЕООД, 379 лева - покупка от "Модем" ЕООД /хладилник/ и 2685.50 лева - разходи за издръжка по НСИ, а източниците на парични средства са в общ размер на 1582.85 лева, от които начално салдо към 1.01.06 г. - доходи от трудови отношения с ЕТ "АНИЛ - Анка Ангелова" в размер на 1132.85 лева и теглени суми от банковата й сметка в общ размер на 450 лева или е налице превишение на извършените разходи над получените приходи в размер на 91481.63 лева. При тези фактически данни съдът е обосновал извод за законосъобразност на определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа и на установения в ревизионния акт данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 21 319.59 лева и съответните лихви. Възраженията на ревизираното лице за получени парични средства в размер на 100 000 лева по договор за заем от 30.10.2005 г., сключен с Иван Плачков и в размер на 45 000 лева и 50 000 лева по договори за заем от 31.12.2005 г. и от 30.03.2006 г., сключени с Ивелин Илиев, съдът е отхвърлил като недоказани. По отношение на първия договор този извод е мотивиран с липсата на доказателства за предаване на паричната сума между страните, което е елемент от фактическия състав по сключването на договор за заем съгласно чл. 240 ЗЗД. По отношение на другите два договора, сключени с Ивелин Илиев съдът е приел, че отговарят на изискванията за форма и съдържание на договора за заем по смисъла на Закона за задълженията и договорите. От гледна точка на създаденото между страните облигационно отношение, според съда тези договори са годни да породят правни последици, но за данъчното облагане е посочил, че следва да се установи тяхната реалност, произхода на средствата и възможността на заемодателя да предостави договорената сума в заем. След обсъждане на представените по делото писмени доказателства за сключен договор за кредит от Ивелин Илиев в качеството му на ЕТ Милда - 2 - Ивелин Милков от 13.02.2006 г. с Ей Ви Би Банк Биохим АД в размер на 97700 лева, съдът е установил, че този кредит е предназначен за инвестиционно финансиране и че не са налице доказателства да е разходван за друго и по-конкретно, че сума от този кредит е предоставена на ревизираното лице в заем. При тези фактически данни съдът е приел, че по делото не е установено, заемодателят Илиев да е разполагал със сумите, предоставени в заем към датите на договорите, съответно на разписките за предаването им. Възраженията на лицето, че в хода на ревизията не са изследвани доходите на Илиев, с когото е във фактическото съжителство, съдът е приел за неоснователни. В тази връзка в мотивите на решението е посочено, че разходите за живот, съгласно НСИ, определени като обичайни по реда на чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК са приложими като стойност, освен ако не бъде установено друго от доказателствата по делото. Доказателствената тежест за установяване на разходи за живот, различни от данните на НСИ е на ревизираното лице. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че за ревизирания период Радославова живее в едно домакинство с двете си ненавършили 18 г. деца и техния баща и че това обстоятелство е взето предвид от органа по приходите при издаването на ревизионния акт. Според съда по делото не е доказано, че разходите за издръжка на лицето са различни от данните на НСИ за разходи на домакинство, поради което следва да се приемат в размера, определен от органите по приходите. По тези съображения е обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт и установеното за данъчен период 2006 г. задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ. Решението е правилно постановено. Съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото относно разходите и доходите на ревизираното лице. Установените от съда факти се подкрепят от събраните по делото доказателства. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи, за размера на определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа и за размера на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК допуска, при наличието на едно от изброените в нея обстоятелства, данъчната основа за облагане с данъци да бъде определена от органа по приходите. Установяването на обстоятелствата за провеждане на ревизията при особени случаи е в тежест на органите по приходите. В случая от събраните по делото доказателства съдът е направил обоснован извод, че тази доказателствена задача е изпълнена. След съпоставка на доходите и разходите на лицето, извършена съобразно чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.) на годишна база, към 31.12.2006 г., е установено несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и извършените от него разходи за ревизирания период. По делото не са били спорни извършените от лицето разходи за предоставени заеми в размер на 90 000 лева на Хиподрума ЕООД и за покупки в размер на 379 лева. По отношение обичайните разходи за издръжка съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице и правилно е приел, че не се доказва размер на тези разходи, различен от установения в ревизионния акт. Приходите са установени въз основа на представените по делото доказателства. Правилно съдът е отхвърлил като недоказани твърденията за разполагаеми парични средства в по-голям размер, получени по силата на представените договори за заем. Изложените в решението мотиви относно реалния характер на договора за заем и значението на породените облигационни правоотношения за данъчното облагане се споделят от настоящия състав, тъй като съответстват на фактите по делото и на материалния закон, поради което не следва да бъдат повтаряни. При липсата на доказателства за предаване на заетата сума по договора за заем от 30.10.2005 г., подписан с Иван Плачков и такива за обстоятелството, че Ивелин Илиев е разполагал със сумите към момента на сключване договори за заем от 31.12.2005 г. и от 30.03.2006 г., правилно съдът е приел, че посочените парични средства не са били разполагаеми на ревизираното лице през процесния период. По тези съображения, настоящият състав намира, че решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно, на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,