Определение № 8703 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Алба - тap" ЕООД срещу Определение №6591 от 22.07.2026 г. на Административен съд (АС) - Бургас по адм. дело №1614/2026 г. С определението е отхвърлено искането на „Алба - тap" ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-0769-000395 от 08.07.2026 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ (ПП) – Бургас към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. „м“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване – за срок от три месеца. Частният жалбоподател - „Алба - тap" ЕООД счита, че определението е неправилно. Излага, че „Алба - тap" ЕООД е вписан ползвател на процесния лек автомобил, а като собственик на автомобила е вписано „ОТП лизинг - клон Бургас". ПАМ е приложена във връзка с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съставен срещу водача П. Г. Ж.. Счита, че е неоснователен направеният от съда извод за неоснователност на искането, поради липсата на нови обстоятелства. Изводът на първоинстанционния съд, че „нови" са само обстоятелствата, настъпили след издаването на заповедта, е прекомерно ограничителен. Член 166, ал. 2 АПК не съдържа изрично изискване обстоятелствата да са настъпили единствено след датата на административния акт. Законът изисква те да са нови спрямо основанието, на което е допуснато предварителното изпълнение, и да обосновават вероятност от значителна или трудно поправима вреда. Релевантното „ново обстоятелство" е конкретното настъпване и ежедневно нарастване на вредите от фактическото изпълнение на мярката — невъзможността автомобилът да се използва, докато договорните разходи по лизинга продължават да се дължат. Автомобилът е фактически изключен от движение за всеки следващ ден от срока на мярката. Свидетелството за регистрация е отнето и автомобилът не може да се използва по предназначение. Лизинговите задължения на ползвателя продължават да текат за период, през който вещта е неизползваема. Всяка следваща лизингова вноска, застрахователен разход, данъчен или експлоатационен разход след 08.07.2026 г. представлява нова имуществена последица. Загубата на възможност за ползване на на конкретния автомобил през срока на ПАМ е необратима като фактическо положение. Дори евентуалната отмяна на заповедта няма да възстанови изгубената възможност за ползване на автомобила през периода на спирането. Това е типична трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, защото не се свежда само до паричен разход, а до невъзможност ползвателят да упражнява договорно предоставеното му фактическо и стопанско ползване на конкретната вещ. Обжалваното определение не съдържа същински анализ дали предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. В случая вредите са конкретни. „Алба - тap" ЕООД е вписан ползвател на МПС, а не трето лице без връзка с автомобила. Автомобилът е предмет на лизингово правоотношение и ползвателят търпи договорните тежести по него. Мярката лишава дружеството от възможност да използва вещта, за която заплаща. Спирането от движение за срок от 3 месеца е съществено ограничение, което засяга пряко стопанската дейност и имуществения интерес на дружеството. Невъзможността за ползване на конкретната вещ за изминал период не може да бъде реално възстановена след евентуална отмяна на заповедта. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ – Бургас към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Бургас е отхвърлил искането на „Алба - тap" ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-0769-000395 от 08.07.2026 г. на полицейски инспектор в сектор ПП – Бургас към ОДМВР - Бургас, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „м“ ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване – за срок от три месеца За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, както и на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК. Изложил е, че от дружеството е посочено, че автомобилът му е предоставен на лизинг, като за периода на действие на мярката вещта не може да се ползва по предназначение за задоволяване нуждите на дружеството, но следва да се заплащат договорните и експлоатационните разходи. Счел е, че не е налице предпоставката по чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК за спиране на изпълнението – не са налице изискуемите от закона нови обстоятелства. Такива обстоятелства са тези, настъпили след издаването на заповедта. В случая се твърдят само обстоятелства, които са били налице при издаването на заповедта. Доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед също не могат да се разглеждат като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е правилно. Оспорената Заповед № 26-0769-000395 от 08.07.2026 г. на полицейски инспектор в сектор ПП – Бургас към ОДМВР - Бургас, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „м“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая от страна на „Алба - тap" ЕООД се твърди, че за дружеството ще настъпят вреди предвид невъзможността автомобилът да се използва, докато договорните разходи по лизинга, застрахователните, данъчни и експлоатационен разходи, след прилагането на ПАМ, продължават да се дължат. По делото обаче не са представени каквито и да било данни и доказателства за имущественото състояние на дружеството, за размера на дължимата от него месечна лизингова вноска, както и за ползването на автомобила във връзка с дейността на дружеството. Предвид посоченото липсват каквито и да било доказателства за евентуалните вреди, които се твърди, че биха настъпили за „Алба - тap" ЕООД от предварителното изпълнение на заповедта, включително за това, че са значителни или трудно поправими. Дори да се приеме, че на „Алба - тap" ЕООД би се причинила определена имуществена вреда от невъзможността да използва процесното моторно превозно средство, тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Както е посочено от първоинстанционния съд, като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Изложеното води до извод, че оспореното в настоящото производство определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,