Определение № 4120 от 07.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. ЧСИ М. Г. Г. е поискала спиране на изпълнението на решение № 364 от 02. 09. 2022г., постановено по въззивно гр. дело № 241/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1476 от 29. 12. 2021г. по гр. д. № 2189/2021г. на Районен съд – Велико Търново, с което молителката е осъдена да заплати на ищеца „Еврокапитал – България“ ЕАД /в несъстоятелност/, на основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 74 ЗЧСИ, сумата 9 507 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно удържани разноски от ЧСИ по изп. дело № 150/2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23. 07. 2021г. до окончателното изплащане. Горепосоченото въззивно решение е обжалвано от молителката ЧСИ Г. с касационна жалба вх. № 7641 от 03. 10. 2022г., подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Предпоставките, при които Върховният касационен съд може да спре изпълнението на решението са законодателно определени: да е упражнено правото на касационно обжалване и да е внесено обезпечение в размерите по чл. 282, ал. 2 или, ал. 3 ГПК, като тези две предпоставки следва да са осъществени кумулативно. В случая и двете горепосочени предпоставки са налице: подадена е касационна жалба срещу въззивното решение в законния срок и е представено обезпечение в размера по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, възлизащ на сумата 9 507 лв., която молителката е внесла на 03. 10. 2022г. по специалната сметка на ВКС. Молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение следва да бъде уважена. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение