Определение № 2281 от 16.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1127/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба вх. № 6353/12.04.2024 г. от Адвокатско дружество „В. и Б.“, чрез адв. Ц. В., като пълномощник на А. Н. М., с искане за изменение на определение № 648/18.03.2024 г. по т.д. № 1127/2023 г. на ВКС, в частта му относно разноските, като на Адвокатското дружество, в качеството му на особен представител на А. Н. М., се присъди допълнително сума, към присъденото с определението адвокатско възнаграждение от 2000 лева, за подаването на отговор на касационната жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ / НББАЗ / против решение № 28/27.02.2023 г. по гр.д.№ 435/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, по която касационният състав не е допуснал касационно обжалване. В молбата са изложени съображения за неправилно определен размер на дължимия адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и неправилно неприсъден ДДС върху същото. Молителят счита, че съответното на материален интерес от 90 000 лева адвокатско възнаграждение следва да се изчисли съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 2 907 лева с вкл. ДДС, тоест следва да се присъдят допълнително 907 лева. Ответната страна - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи – оспорва молбата, като споделя вече изложените съображения в исканото за изменение определение, за необвързаност с размерите по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, освен в й качеството на ориентир - размера на твърдите ставки в същата, в съответствие със задължителното за съда тълкуване, дадено с решение по дело С – 438/22 г. на СЕС. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1127/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на НББАЗ против против решение № 28/27.02.2023 г. по гр.д.№ 435/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260019/12.07.2022г. по т.д. №211/2020г. на Окръжен съд - Русе. С потвърденото решение е уважен предявения от А. Н. М. против НББАЗ иск, с правно основание чл. 513 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от ПТП на 22.03.2018 г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил с турска регистрация, определено в размер на 180 000 лева. Материалният интерес в касационна инстанция е 90 000 лева, тъй като касаторът оспорва отказа на въззивния съд да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като намали наполовина определеното за справедливо обезщетение за неимуществени вреди, поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Настоящият състав, с определение № 648 от 18.03.2024 г. по т.д. № 1127/2023г. на ВКС не е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение. С определението НББАЗ е осъдено, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адвокат Ц. В. – САК, Адвокатско дружество „В. и Б.„, в качеството й на процесуален представител / погрешно изписано „особен представител“ / на А. Н. М., възнаграждение за защита в касационна инстанция, в размер на 2 000 лева. В мотивите на определението е приета за основателна претенцията на пълномощника на ищцовата страна, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. до този размер, тъй като съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004 г., съобразявайки инструктивния й характер и изхождайки от приложимата, с оглед обжалваемия интерес / 90 000 лева / твърда ставка по чл. 7, ал. 2, т. 4 / 2 650 лева / вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредбата, възлизащ на 1 987,50 лева / ¾ от 2 650 /. За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното: С пълномощно от 04.05.2020 г., намиращо се на лист 131 от гр.д. № 211/2020г., А. Н. М. е упълномощила Адвокатско дружество „В. и Б.“ да я представлява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗАдв., като материално затруднено лице. По делото не е представян договор за правна помощ, което не е пречка да се присъди адвокатско възнаграждение при обективно осъществявано процесуално представителство. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим парично интерес не предполага съществено различна по съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при неудовлетворителен резултат, настоящият състав е намерил за достатъчно да изходи от определената твърда ставка по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата във връзка с чл. 9, ал. 3 от същата, без тя да е задължителна долна граница, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора и съдържанието на осъществената от процесуалния представител защита. Същата се състои в депозирането на отговор на касационната жалба на ответника НББАЗ и е ограничена до коментар на приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от въззивния съд. В настоящата молба не са изтъкнати конкретни аргументи относно фактическата и правна сложност на предмета на спора, съобразно спецификата му в касационна инстанция, производството в която изключва събиране, преценка и оспорване на нови доказателства или въвеждането на нови фактически и правни доводи. В молбата по чл. 248 ГПК се конкретизира единствено неоснователно неначислен и съответно неприсъден ДДС върху определеното по чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение. Последователно в практиката на Върховен касационен съд е споделяно, че и в случай на предоставяна при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв. правна помощ, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004г. върху платеното, а в случая – дължимо адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС, като се счита негова неразделна част. Не се касае за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, поради което да не е налице облагаема възмездна доставка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДДС. Предоставената услуга става възмездна в момента, в който съдът определи възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съответно за адвоката възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС. В този смисъл определения по ч.т.д.№ 2127/2016 г. на І т.о., т.д.№ 1871/2021 г., ч.т.д.№ 1983/2015 г., ч.т.д. № 1380/2021г. - всички на ІІ т.о., ч.гр.д.№ 2380/2022 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др.. Начисляването на ДДС, обаче, предпоставя установена регистрация по ЗДДС за молителя, която - макар предполагаема – съдът няма основание за презумира. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение