Определение № 1125 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 897/2025 г.

Производството е по реда на чл. 228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 3680 от 27.11.2024 г., постановено по адм. д. № 619/2024 г. Административен съд (АС) – Стара Загора, пети състав, е оставил без разглеждане жалбата на М. Т. Ж., с адрес гр. Стара Загора, [улица], [жк], [адрес], [ЕГН], срещу Ревизионен акт № Р-16002423006909-091-001/ 11.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 293 от 27.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, като недопустима и е прекратил производството по административно дело № 619/ 2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от М. Т. Ж., с адрес гр. Стара Загора, [улица], [жк], [адрес], [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Н. Илчев. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд - Стара Загора е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост –отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Стара Загора и да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответният по жалбата директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив не е взел становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Административен съд - Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата на М. Т. Ж., с адрес гр. Стара Загора, [улица], [жк], [адрес], [ЕГН], срещу Ревизионен акт № Р-16002423006909-091-001/ 11.04.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 293 от 27.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, като недопустима и е прекратил производството по административно дело № 619/ 2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба е просрочена. Систематизирани мотивите на решаващия съд в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са относимите разпоредби на чл.29 и чл.28 ДОПК, от което е обоснован извод, че връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, а според общото правило по чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК за физическите лица това е техният постоянен адрес, ако не е посочен писмено друг адрес. 2. Допълнено е, че съгласно чл.28, ал.2 от ДОПК всяко лице разполага с правото да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщенията, което в случая, противно на твърденията в депозираното по делото писмено становище от пълномощника на жалбоподателката, е направено, видно от представената по делото разпечатка от електронна кореспонденция (л.184 от първоинстанционното дело). Посочено е, че от тази кореспонденция се установява, че при връчване на заповедта за възлагане на ревизия по електронен път, е било изискано от ревизираното лице да посочи електронен адрес за кореспонденция с органите по приходите в хода на ревизионното производство (л.183), като в отговор М. Ж. е потвърдила, че ще използва посочения e-mail: [интернет адрес]@[интернет адрес] за връзка, както и адреса си в гр. Стара Загора. 3. Обоснован е извод, че е налице е писмено изявление на ревизираното лице за посочване на електронен адрес за кореспонденция с органите по приходите, с оглед на което в ревизионното производство всички съобщения, документи и актове до ревизираното лице (включително РД и РА), са му връчвани, съгласно чл. 29, ал. 4 предл. второ ДОПК, на този електронен адрес. 4. В продължение е отбелязано, че на същия електронен адрес е изпратено и решението на директора на Д „ОДОП“ Пловдив № 293 от 27.06.2024г. 5. Административният съд е възпроизвел нормата на чл.30 ДОПК относно момента на връчване на електронното съобщение, след което съобразявайки конкретните данни по делото е обосновал извод, че Решение № 293 от 27.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, е връчено на жалбоподателката на посочения по-горе ел. адрес чрез активиране на електронна препратка на датата 01.07.2024г., 10.45 часа, от посочения от самата нея за кореспонденция с органите по приходите електронен адрес, поради което съдът приема, че Решение № 293 от 27.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, е редовно връчено на М. Ж. на 01.07.2024г. На отделен ред на л.289 от делото, стр.3 от определението, административният съд е изложил самостоятелни мотиви, защо намира за неоснователно възражението, че след като в жалбата срещу ревизионния акт по административен ред страната е посочила съдебен адрес /този на пълномощника й адв.Илчев/, то съобщаването на решението следва да бъде извършено на този съдебен адрес. Изложени са мотиви, че в ДОПК подробно и изчерпателно са уредени правилата за връчване на съобщения в хода на административното производство, като няма установена поредност на начините за връчване, които са регламентирани алтернативно в разпоредбата на чл.29 от ДОПК. Добавено е, че посочването на съдебен адрес не опорочава редовността връчването на акта, ако същото е извършено на някой от другите, изрично заявени от ревизираното лице адреси за кореспонденция. Акцентирано е и на това, че както в сезиращата съда жалба, така и в молба вх. № 4013/ 09.08.2024г. за представяне на разписка от куриерското дружество, удостоверяваща подаването на жалбата на дата 16.07.2024г., нито от М. Ж., нито от пълномощника й, се оспорва редовността на връчването на потвърждаващото ревизионния акт Решение № 293 от 27.06.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, на посочения от жалбоподателката електронен адрес, а такова оспорване е направено едва след констатираното от съда разминаване между удостоверената дата на връчване по електронен път на решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив (01.07.2024г.) и твърдяната в жалбата дата на връчване (02.07.2024г.). Административният съд е посочил, че съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. От това е изведен извод, че след като Решение № 293/ 27.06.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив е връчено редовно на ревизираното лице по реда на чл.30, ал.6, предл. второ от ДОПК на датата 01.07.2024г., то срокът по чл.156, ал.1 от ДОПК за съдебно обжалване на потвърдения с решението ревизионен акт, е изтекъл на 15.07.2024г. (присъствен ден), като няма основания за удължаването му по смисъла на чл.140 от АПК и следователно жалбата срещу РА № Р-16002423006909-091-001/ 11.04.2024г., потвърден с Решение № 293 от 27.06.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, подадената чрез куриер на 16.07.2024г., съгласно приложената делото разписка, е извън 14-дневния срок за обжалване по чл. 156, ал. 1 ДОПК, като към датата на подаване на жалбата правото на съдебно оспорване на ревизионния акт, е било преклудирано. Определението на Административен съд - Стара Загора е правилно и законосъобразно. В частната жалба на директора на М. Т. Ж. се правят оплаквания за неправилност на определението като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество жалбоподателят излага съображения, че съдът неправилно е приел, че връчването на електронен адрес е редовно извършено и че не е следвало да бъде извършено уведомяване на посочен съдебен адрес. Навеждат се доводи, че след като страната е посочила в жалбата до директора на Д „ОДОП“ – Пловдив съдебен адрес за призоваване, то за последния съществува задължения да я уведоми на така посочения адрес, а не по друг ред по негово усмотрение. Твърди се още, че страната не е посочила електронен адрес за връчване на съобщения по реда на чл.28,ал.2 ДОПК, поради което връчването на посочения електронен адрес не е извършено редовно. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и възпроизведени от първоинстанционния съд. Спорните моменти между страните са два и се свеждат до следното: 1. Налице ли е редовно посочен електронен адрес от страната по реда на чл.28,ал.2 ДОПК, на който да бъде извършено връчване на издаденото решение на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив и 2. След като страната е посочила в подадената жалба до директора на Д „ОДОП“- Пловдив съдебен адрес, то следва ли да бъде уведомена за решението на този адрес и неуведомяването на този адрес съставлява ли съществено процесуално нарушение. Дадените отговори на спорните въпроси от страна на първоинстанционния съд се възприемат при условията на чл.221,ал.2 АПК напълно от настоящата съдебна инстанция, като в допълнение на тях и в отговор на оплакванията в частната жалба следва да бъде посочено следното: Съгласно чл.28,ал.2 ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Според чл.29,ал.4 ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление, а по според ал.6 на същия член, съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. От данните по делото е видно, че с електронно писмо от 27.11.2023г. /л.183 от първоинстанционното дело/ Г. Г., на длъжност „Главен инспектор по приходите“, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, определен за участник в ревизията, е изпратил до М. Т. Ж. заповедна за възлагане на ревизия № Р – 16002423006909 – 020 – 001/24.11.2023г. на електронен адрес [интернет адрес]@[интернет адрес]. В писмото е посочено, че от страна на получателя следва да бъде потвърдено получаването на съобщението, както и да бъде посочен електронен адрес за кореспонденция с органите по приходите в хода на ревизионното производство. С писмо от 28.11.2023г. /л.184 от делото/ М. Ж. е потвърдила получаването на заповедта за възлагане на ревизия, като е потвърдела посочения адрес [интернет адрес]@[интернет адрес] за кореспонденция с нея. В този смисъл следва да бъде прието, че с него писмо при условията на чл.28,ал.2 ДОПК ревизираното лице е посочила на органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. По тази причина получаването на съобщения на него адрес следва да се счита за редовно, а оплакванията в частната жалба в обратния смисъл се явяват несъстоятелни. Реда за получаване на съобщения е уреден в глава шеста на ДОПК – „Съобщения“. В чл.33 от нея глава е посочено, че по реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания. С оглед на тази регламентация, и предвид нормата на чл.29,ал.6, според която съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, следва да бъде прието, че връчването на издаденото Решение № 293 от 27.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив на посочения от ревизираното лице електронен адрес [интернет адрес]@[интернет адрес] на 01.07.2024г. е редовно извършено. Разпоредбите на глава шеста от ДОПК не познават фигурата на съдебен адрес. Последната е регламентирана в разпоредбите на ГПК /чл.40/ и тя намира приложение в съдебното производство, но не и във фазата на административно такова. Поради това, независимо от посочването на съдебен адрес в жалбата по оспорването по административен ред на ревизионния акт, за директора на Д „ОДОП“ – Пловдив не съществува задължение да изпрати съобщение за постановеното от него решение на посочения съдебен адрес. Правилата за съобщенията, регламентирани в глава шеста на ДОПК, са особени, специални и не могат да бъдат игнорирани или ограничавани, каквото ограничение би било налице, ако за органа съществува задължение да изпраща уведомление на посочен от страната съдебен адрес. Предвид изложеното следва да бъде прието, че направеното връчване на посочен от страната електронен адрес е редовно и законосъобразно, и след като жалбата до съда е подадена след изтичане на 14-дневен срок от това връчване, то правилно е прието от първоинстанционния съд, че същата е просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд – Стара Загора следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,