Определение № 1702 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. В. Н., чрез пълномощника адвокат Д. Найденова, против определение № 1666 от 10.10.2025 г. по адм. дело № 329/2025 г. по описа на Административен съд Търговище, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против разрешение за строеж № РС-72/11.06.2025 г., издадено от главния архитект на Община Търговище и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като притежава имот, непосредствено граничещ с имота в който е предвидено да се извърши бъдещото строителство. Едната от предвидените с него сгради е с предназначение - заведение за бързо хранене, която не е описана във визата за проектиране и не е било отбелязано, че се касае за преустройство, свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, както и не е отбелязан незаконен строеж, който навлиза в неговия имот, довел до разрушаването на изградената плътна ограда. Позовава се на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, който счита, че е приложим и изисква неговото писмено съгласие със строежа. Заявява, че изменението на подробния устройствен план (ПУП), с което е била променена етажността на застрояването не му е било обявено. Оспорва притежанието на придадените по регулация части от имота в който е предвидено да се извърши строителството. Счита, че отстоянията са записани формално и не е невъзможно да бъдат спазени. Оспорва прието от съда, че е неоснователно позоваването му на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като незаконосъобразното изменение на ПУП е довело до започване на незаконния строеж. Не е отбелязано подземното ниво, а е налице навлизане на строежа в съседния имот и промяна на регулационната линия. Моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът - главен архитект на Община Търговище, не изразява становище по оспорването в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по жалба на Б. Н. против разрешение за строеж № РС-72/11.06.2025 г. на главния архитект на Община Търговище, издадено в полза на Г. Д. М. и П. Ц. И. за обект: „Жилищна сграда - етапно изпълнение“ в УПИ ХХІV, [ПИ], кв. 152, [улица], гр. Търговище. Б. Н. е представил нотариален акт, че е собственик на УПИ [номер], [ПИ], който е съседен на имота в който е предвидено да се извърши строителството - УПИ [номер], [ПИ] За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство, съдът е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да оспори издаденото разрешение за строеж, като не попада в кръга на заинтересуваните лица съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Излага съображения, че е неоснователно позоваването на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като тази норма е относима за производства по одобряване и изменение на ПУП, а настоящото е против разрешение за строеж. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж. В случая не намира приложение общата разпоредба на чл. 147 АПК. С правен интерес да обжалват акт от категорията на процесния разполагат само пряко засегнатите от него правни субекти, като в хипотезата на издадено разрешение за нов строеж това са лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателят нито твърди, нито доказва да притежава права за имота върху който е предвидено да се реализира бъдещото строителство - УПИ ХХІV, [ПИ]. С оглед предмета на оспорения акт - реализиране на ново строителство в собствен имот, неприложими се явяват и разпоредбите на чл. 149, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ, защото не е предвидено да се извърши преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, респективно преустройство на обект от етажна собственост. Частният жалбоподател е собственик на УПИ [номер], [ПИ] - съседен на УПИ ХХІV, [ПИ], в който е предвидено ново строителство, а не преустройство на заварен строеж. Така Б. Н. не установява качеството си на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, поради което законосъобразно първоинстанционният съд приема, че за него липсва правен интерес от оспорване на акта. Доводите му за приложение на чл. 185, ал. 2 ЗУТ и твърдението за преустройство, свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване са неоснователни, тъй като тази норма и съответните правила се прилагат за съществуващи обекти - етажна собственост, какъвто процесният не е. Неоснователно е възражението, че има навлизане на бъдещия строеж в съседен имот, тъй като видно от скиците, съдържанието на разрешението за строеж и останалите приложени строителни книжа, то е предвидено за реализация само в УПИ ХХІV, [ПИ]. Твърдението за наличие на незаконен строеж в имота в който е разрешено строителството също не може обоснови правен интерес предвид изричното съдържание на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Изложените в частната жалба възражения относно променената етажност на застрояването, отстоянията, придаваемите части, касаят законосъобразността на заповедта, с която е одобрен ПУП за имота, като неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, която също е приложима при нейното оспорване, но не и при обжалване на разрешението за строеж. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата му препятства възможността да се сезира съда за извършване на проверка за незаконосъобразност на административния акт. В случая, ефектът от реализиране на разрешеното строителство спрямо собственика на съседен имот е ирелевантен, включително и по отношение предвиденото подземно ниво, доколкото процесуалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ ясно очертава кръга на заинтересованите лица. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото, съдът правилно е приложил относимата правна норма. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение