Определение № 166 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3092/2019 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 971/30.01.2020 г. ищцата М. Н. Л. моли съда да измени или допълни постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 945/31.12.2019 г., като осъди насрещната страна да ѝ заплати направените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство по делото, в размер 960 лв. В молбата се сочи, че не отговаря на обективната истина констатацията на съда, че от страна на молителката не са представени доказателства за тези разноски; твърди се, че е представен договор за правна защита и съдействие от 01.04.2019 г. ведно с разписка за извършеното плащане – на лист 11 по делото. Ответникът по молбата – касаторът Г. П. В. в отговора си излага становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата. Поддържа, че на 13.03.2020 г. страните са подписали споразумение, в т. 10 от което молителката заявява, че е получила разноските, които претендира, като с отговора е представен препис от споразумението. В рамките на определения ѝ срок за това, изтекъл на 08.06.2020 г., молителката не е заявила становище, респ. – не е оспорила представеното от ответника писмено споразумение от 13.03.2020 г. Молбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице, молителката е представила и списък на разноските (лист 12 по делото). Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на молбата поради липса на правен интерес. Представеното от него писмено споразумение между страните касае дължимостта на претендираните от молителката разноски, поради което е от значение за основателността, а не за правния интерес и процесуалната допустимост на молбата по чл. 248 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения: В мотивите към определение № 945/31.12.2019 г. съдът е констатирал, че молителката не е представила по делото доказателства да е направила разноски за касационната инстанция, каквито е претендирала, като със самото определение (диспозитива му) съдът е постановил, че не присъжда разноски. При това положение, искането на молителката за допълване на определението е неоснователно, тъй като съдът вече се е произнесъл с определението си по претенцията ѝ за присъждане на разноски. Горната констатация на съда действително е фактически невярна – от страна на молителката е представен договор за правна защита и съдействие от 01.04.2019 г. ведно с разписка към него, удостоверяваща, че молителката е заплатила на пълномощника си по делото – адв. В. П., уговореното между тях адвокатско възнаграждение в размер 960 лв. (лист 11 по делото – неправилно зашит сред книжата – приложения към касационната жалба на ответника по молбата, а не след отговора на молителката – листове 35-37 по делото). От друга страна обаче, т. 10 от представеното от ответника писмено споразумение от 13.03.2020 г., подписано между страните и неоспорено от молителката, съдържа изрично изявление на последната, че същата е получила разноските по настоящото гр. дело № 3092/2019 г. по описа на ВКС, IV-то гр. отд. Това писмено изявление на молителката има характера на разписка, удостоверяваща извършено от ответника Г. В., плащане на разноските, претендирани с молбата ѝ по чл. 248 от ГПК. При това положение, неоснователно е и искането на молителката за изменение на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 945/31.12.2019 г., тъй като разноските, които тя претендира, вече не ѝ се дължат от ответника, който е погасил чрез плащане задължението си за тях към нея. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение