Решение № 15963 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2018 г.

Решение № 15963 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Н. Недялков от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение № 327 от 5.07.2016 г. по адм. д. № 349/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, оставено в сила с решение № 12361 от 17.10.2017 г., постановено по адм. д. № 9808/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. В искането се твърди, че съдебният акт, чиято отмяна се иска, противоречи на постановено друго влязло в сила решение № 76/21.06.2013 г. по дело № 214/2013 Районен съд - Тетевен, при наличие на пълно тъждество на делата по предмет, основание и страни. По обстойно изложени доводи, голямата част от които относими към правилността на атакуваното решение, претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК и моли то да бъде отменено. В откритото съдебно заседание пред ВАС молителят -лично и чрез адв. Бояджийска, както и в две писмени становища, поддържа искането и претендира присъждане на разноски. Ответникът - Общински съвет гр. Червен бряг, в писмено становище чрез адв. М. Пешева, приложено по дело № 3288/2018 г. на ВАС-5 чл. състав/изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли тя за бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Представя списък. Ответникът С. Симова, представлявана от адв. Стоянов и в писмен отговор заявява становище за основателност на молбата за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 327 от 5.07.2016 г., постановено по адм. д. № 349/2016 г., Административен съд - Плевен, в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 45, ал. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, отхвърлил жалба на Н. Недялков и С. Симова, против решение № 188 по протокол № 9 от 14.04.2016 г. на Общински съвет - Червен бряг и с решение № 12361 от 17.10.2017 г., постановено по адм. д. № 9808/2016 г., тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение оставил в сила решение № 327 от 5.07.2016 г., постановено по адм. д. № 349/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен. С противопоставеното му решение № 76/21.06.2013 г. по дело № 214/2013 г, Районен съд – Тетевен, образувано по жалба на Н. Недялков и С. /в решението С. / Симова, прогласил нищожността на решение № 10-ОБ от 3.04.2001 г. на Поземлена комисия (ПК) - Червен бряг, с което е определено на Т. Хинкова/наследодател на Н. Недялков и С. Симова/ правото на обезщетение с поименни компенсаторни бонове на стойност 1134 лв. за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя - 1, 890 дка, ІІІ категория, признато с решение № 10 А от 11.07.1996 г. по чл. 19, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Решението на РС е влязло в сила на 19.07.2013 г Като довод за приложимостта на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила определение на ВАС се сочи пълно тъждество на делата по предмет, основание и страни, което-видно от изложеното по-горе, не е налице. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в коите тя е допустима, а за да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на комулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. От изложеното по-горе е видно, че противопоставеният на процесното решение съдебен акт е постановен на друго основание, по друго искане и при липса на идентичност на страните. Впрочем решение № 76/21.06.2013 г. по дело № 214/2013 г на Районен съд – Тетевен е обсъдено от Административен съд - Плевен, а после и от ВАС в посочените решения. За пълнота на изложението следва да се посочи, че то е обсъдено и в решение № 1587 от 6.02.2018 г. по адм. д. № 14316/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС, с което е отхвърлено подаденото на основание чл. 239, т. 1 от АПК искане на Н. Недялков от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 12361 от 17.10.2017 г., постановено по адм. д. № 9808/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и на оставеното в сила с него решение № 327 от 5.07.2016 г. по адм. д. № 349/2016 г. на Административен съд - Плевен. Затова Върховният административен съд в настоящия състав намира, че в случая няма идентичност на основанията, респективно несъвместимост между тях, още по-малко противоречие между две съдебни решения, разрешаващи по същество един и същи спор в две различни съдебни производства, поради което не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното решение на Административен съд - Плевен на посоченото основание. Останалите оплаквания в искането за отмяна -за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към законосъобразността на посоченото определение, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд приема, че искането за отмяна е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на молителя за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на първия ответник за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е основателно. То е и доказано в размер на 500 лв. за заплатен адвокатски хонорар, видно от пълномощно, приложено на л. 31 от дело № 3288/2018 г. на ВАС /и платежно нареждане-л. 54/ и при липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът намира, че следва да осъди молителя да заплати на тази страна пълния претендиран размер. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение