Определение № 9043 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на С. М. К. и Д. Т. К., чрез адв. Сеферинкина срещу определение № 2254 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1180/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата им против заповед № 2199/25.09.2024 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „ външна тоалетна с изгребна яма“ в имот с идентификатор 53285.50.96 по кадастралната карта на [населено място], м. “Беглика“ и е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответната страна кмет на Община Пазарджик не излага становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - неоснователна. Обжалваното определение е мотивирано с липса на правен интерес за оспорването на заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като същата е издадена по отношение на "неизвестен извършител", а двамата жалбоподатели не установяват с доказателства твърдяното право на собственост върху незаконния строеж, както и че са извършители на строежа. Определението е правилно и съобразено с постоянната съдебна практика на Върховния административен съд. Безспорно е обстоятелството, че оспорената в първоинстанционното производство заповед № 2199/25.09.2024 г. на кмета на Община Пазарджик е с правно основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж " тоалетна с изгребна яма, " с описаните параметри и местонахождение – в държавен имот с идентификатор 53285.50.96, който е съседен на имота, в който жалбоподателите притежават съсобствена сграда с идентификатор 53285.50.97.1. Задължението за премахване на незаконен строеж, по принцип е на неговия извършител, а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, визирани в чл. 225а, ал. 6 ЗУТ. Поради това самото твърдение на оспорващия, че е извършител или собственик на строеж, разпореден за премахване срещу неизвестен извършител, не е достатъчно да обоснове правен интерес за оспорване на заповедта, тъй като следва да е установено ,че в неговата правна сфера ще настъпят негативните правни последици от изпълнението на заповедта. Аргумент в тази насока се извежда и от нормата на чл. 214, т. 1 ЗУТ, която изрично дава възможност за оспорване на индивидуален административен акт по ЗУТ от непосочени като адресати на акта лица, когато обаче с акта се създават задължения за тях или се засягат техни права и законни интереси. В този смисъл е и общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 АПК. В конкретния случай, както в административното производство, така и в съдебното производство пред първата инстанция, не са представени доказателства, удостоверяващи, макар и индиректно, претендираните права върху незаконния строеж от двамата жалбоподатели, които да обосновават правен интерес от оспорването – последиците от премахване на незаконния строеж да рефлектират негативно в правната им сфера. Такива не се сочат и в частната жалба. Напротив – в частната жалба се твърди, че двамата жалбоподатели не са извършители на незаконния строеж, а „ползват тази тоалетна и са извършили подобрения в нея“. Въпросът за издаване на заповедта по отношение на надлежен адресат на задължението за премахване на незаконния строеж е въпрос по същество, а не по допустимостта на производството, поради което всички доводи по частната жалба за неуведомяване на кмета на общината и държавата в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството се явяват ирелевантни в настоящето производство. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,