Определение № 654 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4799/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. Х. У. от [населено място] против определение № 470 от 23.06.2014г. по ч.гр.д.№ 415/14г.на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение от 27.09.2013г. по гр.д.№ 2821/13г. на ОС Пловдив. Без да излага конкретни доводи за незаконосъобразност, с подадената бланкетна жалба, желае обжалвания акт да бъде отменен. Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и в срок - е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения: О. съдебен акт предходният състав на ВКС е постановил, след като е спрял производството по делото /с определение № 67 от 29.01.2014г./ до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и даване на отговор на въпроса: „кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство подлежат на касационно обжалване”. Съдът е приел за недопустима подадената касационна жалба срещу въззивен акт, постановен в заповедното производство и я е оставил без разглеждане, след като Общото събрание на Гражданска и на Търговска колегия на ВКС е приело, че „въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване”. При тези данни – подадената частна жалба срещу така постановения акт на състав на ВКС е неоснователна. Практиката, създавана в изпълнение на правомощията на Върховния касационен съд по чл.124 от Конституцията на Република България за осъществяване на върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, чрез постановяване на Тълкувателни решения, приемани на основание чл.124 от Закона за съдебната власт при констатирана противоречив практика по прилагането и тълкуването на закона, е задължителна /чл.130 ал.2 от ЗСВ/. Доколкото се касае до акт, за който с Тълкувателно решение на ВКС е прието, че не подлежи на касационен контрол и пред вид липсата на посочени други конкретни доводи срещу обжалвания акт, последният следва да бъде потвърден. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение