Определение № 787 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 24/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 18.11.2011 г. по гр.д. № 773/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 05.11.2010 г. по гр.д. № 20418/2008 в частта, в която са уважени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД със законни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката С. Б. А. – К., представлявана от адв.адв. П. П. и М. В. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправнте въпроси за необходимостта в исковата молба изрично да бъде посочено, че се претендира солидарната отговорност на ответника с трето неучастващо като страна по делото лице, за допустимостта да бъде призната солидарна отговорност, без да се претендира такава и за задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля солидарно отговорен за претендираното обезщетение, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата С. О. Г., представляван от адв. Б. С. от САК я оспорва, като счита че първите два правни въпроса нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, а третия не обуславя решението по делото, тъй като съдът е основал фактическите си констатации за механизма на произшествието на заключенията на вещите лица и показанията на св. Д.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред възивния съд не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че автомобилът, в който е пътувала ответницата е спрял в задръстване в лентата до паркиралите автомобили. Ищцата, която е пътувала на мястото до водача е отворила врата, за да слезе и помогне при паркирането, но във вратата се е ударил левия крак на ищеца, който е седял на задната седалка на преминаващия между паркиралите и спрелите автомобили мотоциклет. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, въпреки че първите два правни въпроса обуславят решението по делото, но той нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че пострадалият може да претендира обезщетение по свой избор отделно от всеки съпричинител на увреждането, без да посочва има ли и други съпричинители, а въпросът за солидарността се поставя само ако искът е предявен срещу повече ответници. Третият процесуално правен въпрос обаче също обуславя решението, но има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение