Определение № 202 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2020 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК Образувано е по молба на А. Б. М. за отмяна на решение № 192 от 20.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 157 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, и потвърденото с него решение № 8149 от 29.11.2019 г. по ч. гр. д. №1292 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ТО, VI състав. Ответницата по молбата М. Ж. счита, че тя е недопустима, а по същество-неоснователна. Ответниците по молбата Национална агенция за приходите и Столична община не вземат становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: Молителката желае да бъде отменено решение на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийския градски съд за отхвърляне на жалбата и срещу постановление на съдебния изпълнител за извършено разпределение по изпълнително дело и за оставяне без разглеждане на жалбата и против отказа от прекратяване на изпълнителното дело. Това решение на Софийския апелативен съд поражда правни последици, които не покриват съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно и правораздавателно по характера си, но има за предмет не спорно материално право, а валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Затова решението, с което това производство приключва, не се ползва със силата на присъдено нещо дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението. Тази цел определя и приложното поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Особеностите на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. В този смисъл и с подробни мотиви е разрешението, дадено в т.3 на Тълкувателно решение №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което принципно се отнася и за решението на апелативния съд по чл.463, ал.2 от ГПК, какъвто е настоящият случай. Ето защо решението на Софийския апелативен съд, постановено в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, не подлежи на отмяна. Затова молбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството трябва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение