Определение № 300 от 03.07.2023 г. на ВКС по н. д. № 552/2023 г.

Производството е по чл.43,т.3 от НПК. С Определение № 13 от 13.06.2023 г. по НЧХД № 99/ 2022 г. на Председателя на РС Тервел, производството по делото е прекратено и е постановено същото да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище за основателност на искането и необходимост от промяна на местната подсъдност, по съображения, че работещите в РС Тервел двама съдии са се отвели от разглеждане на делото. При наличие на основанията по чл.43,т.3 от НПК счита, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като съдът, на който делото е подсъдно не може да образува състав. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намери следното: Производството по НЧХД № 99/ 2022г. по описа на РС Тервел е образувано по тъжба, подадена от Р.Т. против Л.Т. за престъпление по чл.182,ал.2 във вр. с чл.26,ал.1 от НК. По тъжбата, подадена първоначално пред РС Варна, е било образувано НЧХД№ 4546/2022г. по описа на същият съд. С Разпореждане от 06.12.2022г, по съображения, че описаното в тъжбата престъпление е довършено на територията на населено място в рамките на съдебния район на РС Тервел, съдията докладчик е прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане на местно компетентния съд. РС Тервел е приел, по правилата на местната и родовата подсъдност, че делото му е подсъдно, но след като всички съдии работещи по щат в посочения съд – общо двама, са се отвели на основание чл.29,ал.2 от НПК от разглеждането му, с посоченото Определение от 13.06.2023г. делото е изпратено на ВКС за упражняване правомощието по чл.43,т.3 от НПК и определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Настоящият касационен състав, след като съобрази, че първоинстанционният съд, на когото делото е подсъдно не може да образува състав констатира и наличието на визираните в чл.43,т.3 от НПК предпоставки за промяна на местната подсъдност. Намира за необходимо обаче да отбележи, че макар и в лаконично мотивираните си отводи, всеки от двамата съдии, директно или индиректно да се е аргументирал, че не се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, всеки от тях е счел, че следва да упражни правото си по чл.29,ал.2 от НПК. Както ВКС вече е имал повод да посочи (вж. Определение № 2/ 07.01.2019 г. по н.ч.д. № 1213/2018 г., ВКС, I н.о.), в това производство, преценката за основателността на причините, обусловили реализираното право на самоотвод по чл.29,ал.2 от НПК е извън предмета на конкретното произнасяне от касационната инстанция. Ето защо, при посочените данни и след като съдът, на който делото е подсъдно не може да образува състав, при констатиране на предпоставките по чл.43,т.3 от НПК, ВКС намира, че са налице условията за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд, а именно на РС Добрич, който териториално е най-близко разположения съд и в този смисъл затрудненията на участниците в делото от промяната на подсъдността биха били в минимален обем. Водим от горното и на основание чл.43,т.3 от НПК, ВКС, IIІ НО,