Определение № 428 от 28.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1217/2016 г.

Производството e образувано по молба вх. № 9768/13.11.2018 г. на ЗАД „Армеец”, с която е поискано освобождаване на сумата 20 187.57 лв., внесена на 29.03.2016 г. по сметката на ВКС като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно осъдително решение от 10.02.2016 г. по в. гр. д. № 8080/2015 г. на Софийски градски съд. Молителят поддържа, че с определение по ч. т. д. № 905/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., е спряно изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2 ГПК. Поради недопуснато касационно обжалване решението влязло в сила и в изпълнение на същото на 14.03.2017 г. молителят наредил присъдената с него сума - общо 24 801.22 лв., да бъде преведена на ищцата по делото Е. Г. Г.. С извършване на плащането отпаднала нуждата от обезпечението, поради което молителят прави искане внесената като обезпечение сума да му бъде възстановена по посочена в молбата банкова сметка. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С определение № 212 от 19.04.2016 г. по ч. т. д. № 905/2016 г. състав на ВКС, ІІ т. о., е спрял изпълнението на решение от 10.01.2016 г. по в. гр. д. № 8080/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 29399/2014 г. на Софийски районен съд за осъждане на ЗАД „Армеец” да заплати на Е. Г. Г. застрахователно обезщетение по чл.208 КЗ (отм.) в размер на 17 042.60 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2014 г. до окончателното плащане. Изпълнението на решението е спряно на основание чл.282, ал.2 ГПК, след като е установено, че решението е обжалвано от ЗАД „Армеец” и че на 29.03.2016 г. дружеството е внесло по сметката на ВКС надлежно обезпечение в размер на сумата 20 187.57 лв. С постановено по настоящото дело определение № 77 от 07.02.2017 г. въззивното решение на Софийски градски съд по в. гр. д. № 8080/2015 г. не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, съгл. чл.296, т.3 ГПК. От представеното с молбата на ЗАД „Армеец” преводно нареждане № П9340191/14.03.2017 г. се установява, че на 14.03.2017 г. дружеството е превело по банкова сметка на Е. Г. Г. сумата 24 801.22 лв. Като основание за извършване на превода е посочена щетата, във връзка с която е предявен искът по чл.208 (отм.) и е присъдено застрахователно обезщетение с влязлото в сила решение. Съобразявайки обстоятелствата по делото, съставът на ВКС приема, че молбата за освобождаване на внесената като обезпечение парична сума е неоснователна. Съгласно чл.82 ГПК, внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, на която са станали изискуеми. Молителят ЗАД „Амеец” е внесъл по сметка на ВКС сумата 20 187.57 лв. като обезпечение по чл.282 ГПК за спиране на изпълнението на постановено срещу него осъдително въззивно решение, което не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 07.02.2017 г. Според разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС изискуемостта на вземането за освобождаване на внесени като гаранции суми настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който приключва съдебното производство. Лицето, в чиято полза е присъдено вземането - ищцата Е. Г., не е предприело действия за удовлетворяване от сумата на обезпечението, но след влизане на решението в сила молителят е погасил доброволно задължението си като е превел дължимата сума на кредитора. С оглед извършеното доброволно плащане, едногодишният срок по чл.82 ГПК, в рамките на който молителят е могъл да упражни правото си да поиска връщане на внесената като обезпечение сума, е започнал да тече от 14.03.2017 г. - датата на плащането, и е изтекъл на 14.03.2018 г. Молбата за връщане на обезпечението е подадена на 13.11.2018 г. - значително време след изтичане на едногодишния срок, поради което следва да бъде оставена без уважение. На основание чл.82 ГПК следва да бъде постановено сумата 20 187.57 лв. да се внесе в бюджета на съдебната власт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,