Определение № 3727 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Областния управител на Областна администрация – София със седалище в гр. София, на ул. „Алабин“ № 22, срещу Определение № 3935 от 30.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10906 по описа на Административния съд София-град за 2025 г. С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 176а АПК, е отхвърлена молбата на Областния управител на Областна администрация – София за изменение на Определение № 39542 от 27.11.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт като навежда нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Оплаква се, че когато е налице прекратяване на съдебното производство поради липса на правен интерес, не е налице хипотеза по АПК или ГПК, в която ответникът да дължи разноски на жалбоподателя. Оплаква се също от размера на присъдените в полза на ответника по частната жалба разноски, излагайки съображения, че първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното определение не се характеризира с фактическа и правна сложност. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът – А. Н. И. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, [жк], [адрес], оспорва основателността на частната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните: Производството по адм. дело № 10906/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на А. Н. И. от София против мълчалив отказ на Областния управител на Областна администрация – София за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по нейно Заявление, вх. № ОА23-6280 от 22.08.2025 г. във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сгради с [идентификатор], [заличен текст], разположени в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящи се в район „Искър“, както и против писмо, изх. № ОА23-6275-7/03.10.2025 г. С Определение № 39542 от 27.11.2025 г. постановено по първоинстанционното дело, съдът на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на И. против мълчаливия отказ, аргументирайки се че правният й интерес от оспорване е отпаднал, доколкото с Удостоверение, изх. № ОА23-6280-3/23.09.2025 г., на Областния управител на Областна администрация – София (л. 14 от първоинстанционното дело), издадено след подаване на жалбата й до съда, заявената административна услуга е извършена. По отношение на оспореното писмо, изх. № ОА23-6275-7/03.10.2025 г. на Областния управител на Областна администрация – София (л. 15, пак там) съдът е преценил, че същото не представлява индивидуален административен акт. Мотивирал се е, че с него не се осъществяват властнически правомощия на компетентния административен орган. От данните по делото е приел, че органът, вместо да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК да изпрати първоинстанционната жалба до съда, я е върнал обратно на жалбоподателката. Като се позовал на чл. 152, ал. 4 АПК, е приел, че с връщането на жалбата не се нарушават правата й. Подчертал е, че за оспорващата е съществувала правната възможност да представи копие от жалбата в съда и въз основа на нея съдът да изиска преписката и да се образува съдебно производство. Формирал е решаващия извод за липсата на годен за оспорване предмет, поради което и на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на И. в посочената част. По тези съображения съдът е прекратил производството по делото и е уважил своевременно направеното от И. искане за присъждане на разноски. Аргументирайки се, че ответният административен орган с непроизнасянето си в срок по заявената административна услуга е предизвикал правния спор и е станал причина за образуване на делото, респ. за извършване на разноски от страна на И., е преценил, че отговорността за разноските следва да се възложи в тежест на Областна администрация – София. Присъдил е в полза на жалбоподателката сумата от 10, 00 лв., представляваща заплатената държавна такса за образуване на първоинстанционното производство, както и сума в размер на 1 000, 00 лв. за сторените от тази страна разноски за адвокатски хонорар. Отхвърлил е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с мотива, че претендираното адвокатско възнаграждение съответства на минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/09.07.2004 г./ Наредба/ Наредбата). Недоволен от Определение № 39542 от 27.11.2025 г. в частта му за разноските, Областният управител на Областна администрация – София поискал неговото изменение в посочената част на основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК. По молбата е постановено обжалваното в настоящото производство определение, с което молбата на Областния управител на Областна администрация – София за изменение на Определение № 39542 от 27.11.2025 г. е отхвърлена като неоснователна. Съдът е счел, че не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да налагат ревизиране на мотивите за дължимост на разноските и за техния размер, изложени в определението, чието изменение е поискано, поради което е преценил, че повтарянето им не е необходимо. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява обжалваното определение като неправилно. Определението, предмет на контрол, е постановено в нарушение на приложимия материален закон – нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), в относимата й редакция, във вр. с чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 година. Административният съд, неправилно е определил размера на присъдените разноски в полза на жалбоподателката, за платения от нея адвокатски хонорар, поради което оплакването на частния жалбоподател в този смисъл е основателно. За да е справедливо и обосновано, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да отчита обстоятелствата, характеризиращи конкретното дело, сред които са видът и количеството на осъществената в полза на страната, претендираща разноски, правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса. Действително, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 от с.р., минималният размер на възнаграждението е 1 000, 00 лв. То обаче е дължимо в случай на оказано процесуално представителство в пълен обем, в проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебни заседания, формулиране на доказателствени искания, пледоария по съществото на спора и др. В случая не се е стигнало до провеждане на открито съдебно заседание по делото. От друга страна, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а оказаната от упълномощения адвокат правна помощ и съдействие на И., по конкретното дело, се свежда до изготвяне на първоинстанционната жалба. Поради това размерът на дължимото възнаграждение в полза на ответника по частната жалба следва да бъде определен по аналогия, съобразно изричното предвиждане на пар. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1/09.07.2004 г. Аналогичният текст за конкретния казус, според настоящия състав, е този на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, предвиждащ че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Определено по този начин, адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на жалбоподателката е в размер на евровата равностойност на 750, 00 лв., който се преценява от касационната инстанция като справедлив и обоснован във връзка с конкретното дело. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на Определение № 39542/27.11.2025 г. по адм. дело № 10906/2025 г. на Административния съд София-град в частта за разноските, чрез намаляването им до горепосочената сума. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия