Определение № 2811 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Чинков Пропърти“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор К. А., чрез процесуалния представител адвокат Л. В. от САК, срещу определение № 83 от 21.01.2025 г. по възз. гр. дело № 442/2024 г. на Габровския окръжен съд. С обжалваното определение е уважена молбата на „Алу бета“ ЕООД, [населено място] по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 265/27.11.2024 г. в частта за разноските като жалбоподателят е осъден да заплати на „Алу бета“ ЕООД, [населено място] сумата от 2760 лв., представляваща направените от последното разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено. Поддържа, че не са били налице условията на чл.248 ГПК за постановяване на атакувания акт, тъй като въззивното решение в частта за разноските нито е непълно, нито има неправилно определени по размер разноски. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да се приеме, че разноски не се дължат. Ответникът по частната жалба – „Алу бета“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. А. от АК-Габрово, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ОТ ГПК, поддържа, че подадената жалба е неоснователна. Счита, че определението е правилно и законосъобразно като разноските са правилно определени. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК с оглед образуваното тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Решението по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимия към изхода на спора въпрос, а именно: „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“. Според настоящия съдебен състав отговорът на въпроса е относим и към аналогични ситуации, когато се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на въззивна жалба, в случай на депозирани две въззивни жалби от две страни по гражданско дело и при потвърждаване на първоинстанционното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.,