Определение № 2219 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 554/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Адвокат В. И. като пълномощник на П. И. С. обжалва определение № 152 от 22.01.2024 г. по гр.д. 896/23 г., САС, 1 състав, с което е оставено без уважение искането, на основание чл. 248 от ГПК, за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Излага съображения относно правото на разноски на ответника по евентуално съединения иск. Счита, че съдът е нарушил разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Моли да се отмени определението и да се присъдят разноски на адв. И.. Няма депозирани отговори на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско дело, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от определението е връчен на 08.02.2024 г. Частната жалба е депозирана на 14.02.2024 г. Следователно е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок. С обжалваното определение № 152 от 22.01.2024 г. по гр.д. 896/23 г., САС, ГК, 1 състав, въззивният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че не са налице основания за изменение, като е посочил, че вече е обсъдил доводите на молителя в решението. Съгласно мотивите на въззивния съд, в решението по делото, искането за присъждане на разноски било формулирано от страната, като били изложени твърдения, че не са заплатени разноски и същите се дължат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Като следствие от този факт въззивният съд е посочил, че следователно страната не е направила разноски и не се дължи възмездяването им. Изложени са съображения, че дължимостта на разноски на адвоката, не били относими в разглеждания случай. Настоящият съдебен състав като извърши цялостна проверка на обжалвания акт, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решение 6/15.02019 г. по тълк.д. 6/17 г. на ОСГТК на ВКС и намира следното: Видно е, че с обжалваното определение е отказано изменение на решението в частта за разноските, формулирано с молба, по реда на чл. 248 от ГПК. Видно от предмета на първоинстанционното производство са предявени искове от В. А. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, „Джей ел фрейт ай ти“ ЕООД и П. С., при условията на субективно пасивно евентуално съединение на искове за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в пътно-транспортно произшествие. С първоинстанционното решение са уважени частично исковете за имуществени и неимуществени вреди на А. срещу застрахователя. Застрахователят е обжалвал решението на първоинстанционния съд в частта, за разликата над уважената част до напълно предявените размери от исковете. Постъпилата въззивна жалба от застрахователя е върната и е влязло в сила разпореждането за връщането й. Производството пред въззивния съд е образувано по подадената от ищеца въззивна жалба срещу решението в частта, за отхвърляне на исковете и е протекло като е бил конституиран П. С. като въззиваем, в качеството му на евентуален ответник по исковете. Той е депозирал отговор на въззивната жалба, като е представляван от адвокат В. И. с приложен договор за правна помощ и пълномощно. Видно от приложения договор за правна помощ и пълномощно, че е упълномощена адвокат В. И. да представлява въззиваемия в процеса пред Софийски апелативен съд. В договора за правна помощ е уговорено възнаграждение, като е посочено, че е дължимо на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд за недължимост на разноски, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е неоснователен. Действително разноски на посоченото основание се дължат при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 78, ал.3 и ал. 4 от ГПК, като адвокатът, предоставил правна помощ има право на разноски, съобразно правото на страната да получи направените по делото разноски, на основание чл. 38, ал.2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В конкретния случай, съдът е разгледали искането формално и е преценил, че то изхожда от страната, на която не се дължат разноски, поради това, че разноски, изразяващи се в дължимото възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв, се дължат на адвоката, предоставил правна помощ. Този извод е формален и не съответства на действително изразената воля на страната и представляващия я адвокат. Искането за заплащане на разноски, за което е представен и списък по чл. 80 от ГПК е формулирано от страната чрез нейния процесуален представител адв. В. И.. Действително страната не е титуляр на вземането, но въззивният съд е следвало да съобрази изразената от адвоката, процесуален представител по делото, воля и да направи извод, че искането за присъждане на възнаграждение, на основание чл. 38, ал. ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАДв, е формулирано от процесуалния представител, като нему се дължат разноски съобразно изхода на спора, в размер на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ. Несъобразявайки, че искането не е подадено само от страната, а и от представляващия я адвокат, въззивният съд не се е произнесъл по искането съобразно действителното му съдържание. Направеното стриктно разглеждане на искането, не съответства на действителното правно положение. Ето защо изводът на въззивния съд е неправилен. Формулираното искане е следвало да бъде разгледано като изхождащо от процесуалния представител, комуто се дължат разноски при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 38, ал.2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представена е молба, инкорпорираща списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК и следователно искането за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските е допустимо. С оглед изхода на спора пред първоинстанционния съд, искът спрямо П. С. е оставен без разглеждане и на него се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Видно от мотивите на въззивното решение на въззиваемия – ответник по иска, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, се дължат разноски при материален интерес общо, по претенциите за имуществени и неимуществени вреди, в обжалваната част от 77 072,48 лв. Искането за изменение на решението на въззивния съд може да обхваща само направените пред въззивния съд разноски и евентуално неправилно разпределение на отговорността за разноски съразмерно между отхвърлената и уважена част от исковете. Ето защо искането не може да обхваща самостоятелно присъждане на разноски, направени пред първата инстанция, същите е следвало да бъдат поискани за присъждане пред първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано в частта над присъдените 30 000 лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания, получени в ПТП на 04.05.2015 г., като спрямо П. С. искът от първоинстанционния съд не е бил разглеждан. При посоченото обжалване на първоинстанционното решение пред въззивния съд частично в отхвърлителната част спрямо застрахователя и непристъпване към разглеждане на евентуалните искове спрямо другите двама ответници, въззивният съд е отменил частично решението и е присъдил допълнително 15 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 3 584,63 лв имуществени вреди и е потвърдено решението в останалата част. Доколкото има предявени при условията на субективно пасивно евентуално съединяване искове, макар и да няма лимитиране на отговорността на ответника-застраховател, спрямо когото е прието наличие на основание за обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска само досежно неговия размер, то при подадената въззивна жалба спрямо първия ответник, е налице провеждане на въззивно производство с негово участие. На ответника П. С., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, се дължат разноски. Осъществено е процесуално представителство по евентуално пасивно субективно съединен иск и при изложените по-горе съображения дължимостта на разноските, следва да се определи съразмерно на уважената част от исковете, като на ответника се дължат съразмерно разноски. При наличие на право на разноски за страната, адвокатът, предоставил безплатна правна помощ има право на получаване на следващото се адвокатско възнаграждение, съразмерно на правото на страната да получи разноски. Следователно на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, се дължат разноски за осъщественото процесуално представителство безплатно. В списъка по чл. 80 от ГПК, са посочени разноски в размер на 4 680 лв с ДДС. Липсва възражение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. При така установената дължимост на разноските, следва да се признае право на адвокат В. И., осъществила безплатна правна помощ да получи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. 1 т. 2 от ЗАДв в размер на 3 182 лв. По изложените съображения ВКС