Определение № 524 от 06.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 309/2011 г.

Производство по чл.274, ал.4 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община [населено място], срещу определение № 148 от 22.02.2011г. по в.гр.д. №105/2011г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено определение №26 от 23.11.2010г., постановено по гр.дело №847/2010г. на районен съд К., с което е оставен без разглеждане иска й по чл.240, ал.2 ГПК. В писмен отговор ответникът [фирма] - К. иска де не се допуска въззивното определение до касационно обжалване. Касационна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С изменението на ал.4, на чл.274 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване определенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела. Съгласно параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които частната касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила 21.12.2010г. Жалбата е постъпила след тази дата - на 7.03.2011г. В случая ищецът е предявил установителен иск по чл.124 във връзка с чл.420, ал.2 ГПК за признаване за установено по отношение на дружеството –ответник, че не дължи сумата от 1061.80 лв. представляваща цената на извършени услуги и за сумата от 256.10 лв. обезщетение за забава. Тъй като всеки един от обективно съединените искове е с цена на иска до 10 000 лв., за вземане по търговска сделка съгласно чл.286, ал.1 ТЗ, ще следва да бъде съобразена императивната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК създаваща процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното определение от ВКС, ТК. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС