Решение № 2853 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12502/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Е. М.“ ЕООД против Решение № 1965 от 21.10.2025 г., по адм. дело № 563/2024 г. на Административен съд (АС) – Сливен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т.1.2 от решение на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ/Агенцията), обективирано в Протокол № РД-15-3207/24 от 02.10.2024 г., с което, в цитираната част, е отказано преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата (РСПП) № 63 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) на „Е. М.“ ЕООД. Касационният жалбоподател – „Е. М.“ ЕООД, счита, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд по тълкуване на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-3 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътищата, като твърди, че законодателят е предоставил възможност за избор за прилагане на всяко едно от посочените в разпоредбата действия (премахване, преместване, модифициране на рекламно съоръжение), в зависимост от конкретната ситуация, като се прецени кой от възможните законови варианти е най-подходящ. Излага, че административният орган е следвало да даде указания на дружеството да предприеме най-подходящото действие, предвидено в закона и едва, ако дружеството не изпълни волята на органа да се пристъпи към издаване на отказ. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените от дружеството доводи за нарушение на административнопроизовдствените правила, тъй като, административният орган не му е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности по депозираното искане, включително, че следва да направи искане за издаване на ново разрешение, ако поисканото продължаване на вече даденото е невъзможно. Прави искане съдебното решение да бъде отменено. В представено по делото писмено становище, касаторът завява, че подържа подадената касационна жалба. Прави искане за присъждане на разноски съгласно представен списък Ответникът – Управителният съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в писмено становище и в съдебно заседание, дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което предлага решението на АС – Сливен да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена е от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: В полза на дружеството „Е. М.“ ЕООД е издадено Разрешение № 63 от 27.08.2014 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения (РС), по силата на което се разрешава на дружеството да експлоатира рекламно съоръжение с квадратура 48.00 кв. м., извън обхвата в обслужващата зона на Автомагистрала (АМ) „Тракия“, км. 232+628-ляво, при изрично посочени условия и със срок на валидност 10 години от датата на издаването му. От „Е. М.“ ЕООД е депозирано Искане, вх. № 53-00-502 от 19.08.2024 г. за преиздаване на РСПП № 63 от 27.08.2014 г. чрез експлоатация на рекламно съоръжение, попадащо в обхвата на път АМ-Тракия, км 232+628-ляво с площ 48 кв.м. По повод подаденото заявление и след извършена проверка на РС, служители на Областно пътно управление (ОПУ) – Сливен са съставили Констативен протокол (КП) № 53-00-571 от 18.09.2024 г., в който са описали, че РС е с площ, без стойките, от 48 кв.м., поставено е в обслужващата зона на АМ Тракия при км. 232+628-ляво. Съгласно вписаните констатации, експлоатираното PC отстои с целия си габарит на 8,50 м. от ръба на асфалтовата настилка. Височината на рекламното пано спрямо нивото на пътната настилка е 2,62 м, а разстоянието от ръб асфалт до центъра на колоната на PC е 11,50 м., като пред PC няма изградена ограничителна система за пътища. С позоваване на чл. 74, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътищата, проверяващите формирали извод, че РС се намира в границите на зоната за безопасност и се експлоатира в нарушение на чл. 26, ал. 7, т. 2 Закона за пътищата (ЗП), при неспазени изисквания на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътищата. Прието е, че РС не отговаря на изискванията чл. 15 ал. 1 т. 1 НСПП. Въз основа на данните от КП № 53-00-571 от 18.09.2024 г., с Доклад, изх. № 66-СЛ-755 от 24.09.2024 г., директорът на ОПУ - Сливен е сезирал АПИ, дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ (ДППИ) - София, относно това, че РС, собственост на „Е. М.“ ЕООД, за което е подадено искане за преиздаване на РСПП чрез експлоатацията му не отговаря на императивните изисквания на чл. 15, ал. 1, т. 1 НСПП. С Протокол № 93/24 от заседание на постоянно действаща комисия на АПИ от 26.09.2024 г., е прието предложението от Доклада № 66-СЛ-755 от 24.09.2024 г. на директора на ОПУ - Сливен като е предложено да бъде внесен доклад от директора на Дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ (ДППИ) до УС на АПИ с предложение за постановяване на отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя (РСПП) чрез експлоатация на РС в обслужващата зона на АМ „Тракия“ при км. 232+628-ляво и да бъде подписан проект на уведомително писмо до заинтересованото лице. С Доклад, с рег.№ 93-01-7508 от 01.10.2024 г. директорът на ДППИ при АПИ е отправил предложение УС на АПИ да приеме решение относно отказите за преиздаване на четири разрешения за специално ползване на пътищата, измежду които и процесното РСПП № 63 от 27.08.2014 г. На 02.10.2024 г. е проведено заседание на УС на АПИ, резултатите от което са обективирани в Протокол № РД-15-3207/24. Видно от същия, в т.1.2 е взето решение, с което е отказано преиздаване на РСПП № 63 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б НСПП, издадено на „Е. М.“ ЕООД, като в него се препраща към констатациите, описани в Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 г. на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-201 от 14.03.2022 г. изменена със Заповед № РД-11-1113 от 21.10.2022 г. на председателя на УС на АПИ. Видно от посочения в обжалвания акт Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 г. на постоянно действащата комисия при АПИ, на който се е позовал органът при постановяване на оспорения отказ, като фактически основания за постановяване на отказа са посочени отразените такива в Констативен протокол (КП) № 53-00-571 от 18.09.2024 г. изготвен от служители в ОПУ – Сливен, а като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, чл. 73 и чл. 74, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища, чл. 6, ал. 1, чл. 15, ал. 1, т. 1 и чл. 17б, ал. 2 от НСПП. Прието е, че рекламното съоръжение се намира в границите на зоната за безопасност. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Сливен е изготвена и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че процесното рекламно съоръжение е от опасност - трета степен и попада в така наречената „зона за безопасност“. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че при оглед на място не се установява местно ограничение на допустимата максимална скорост, което да определя намалена ширина на зоната за безопасност. Ширината на зоната за безопасност в участъка на АМ Тракия, където се намира РС е 16,00 м. В зоната за безопасност попада обхватът на пътя, чиято граница на терена е материализирана с предпазна телена ограда. Обслужващата зона на пътя е с ивица с ширина от 100 м. за автомагистрали, извън обхвата на пътя. Вещото лице е посочило, че РС се намира на разстояние 14,80 м. от дясната водеща ивица, т.е. попада в зоната а безопасност, която е 16,00 м, и която започва от десния край на дясната водеща ивица. При тези фактически установявания, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът, позовавайки се на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза е приел, че процесното рекламно съоръжение не съответства на изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП, поради което, оспореният отказ на УС на АПИ се явява законосъобразен. Съдът е приел, че процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискването за местоположение по отношение на зоната за безопасност, тъй съгласно експертното заключение, стълбът на рекламното съоръжение е на разстояние 14,80 м. и съобразно императива на чл. 73, ал. 5 табл. 18 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г., попада в зоната за безопасност, която е 16,00 м., от което следва, че съоръжението трябва да се премахне или премести извън зоната за безопасност. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспорения отказ, съответствието на акта с изискванията за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността му на собствено основание. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от Агенцията за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, а чл. 6, ал. 2 от Наредбата изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението. С оглед така цитираната правна регламентация, изводът на първоинстанционния административен съд за компетентността на УС на АПИ да постанови оспорения отказ се явява правилен и се споделя от настоящия състав. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, относно съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание. Действително, видно от оспорения отказ, обективиран в Протокол № РД-15-3207/24 от 02.10.2024 г., в същия липсват надлежно изложени мотиви, но така установения пропуск е преодолим въз основа на запазилото правното си действие Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, съгласно което, мотивите на административния акт могат да са изложени в допълнителен акт, включително такъв, последващ издаването на основния акт. В случая такива обстоятелствени мотиви, обосноваващи необходимостта от постановяване на отказ за преиздаване на РСПП, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, са изложени в Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 г. на постоянно действащата комисия към АПИ, изрично цитиран в обжалвания административен акт. Поради това мотивите изложени в протокола следва да се приемат като мотиви и на издадения административен акт. Не е налице и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на оспорения съдебен акт, съдът е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза. Произнесъл се е по възраженията на жалбоподателя, като обстоятелството, че не ги е възприел не съставлява нарушаване на съдопроизводствените правила. За пълнота следва да се изложи, че е неоснователно и възражението, че административният орган не е дал указания на дружеството за отстраняване на констатирани нередовности по депозираното от него искане, тъй като искането не е било нередовно. Правилно е прието от съда, че приложение намира Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища, която е в сила от 26.10.2018 г. и която не е действала към момента на изграждане на процесното рекламно съоръжение - към 2014 г. Дружеството, с подаденото ново заявление за преиздаване на разрешение за специално ползване на рекламното съоръжение, е сезирало органа за започване на ново административно производство, в което са приложими действащите към момента на произнасянето на органа правни разпоредби, на които следва да отговаря разрешението, т.е. издателят на акта е длъжен да съобрази правните норми към момента на постановяването му, а не към момента на издаване на първоначалното разрешение, чийто срок е изтекъл. Настоящата касационна инстанция възприема и мотивите на първоинстанционния съд, относно материалната законосъобразност на оспорения отказ на УС на АПИ. При формиране на този извод, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Съгласно чл. 17б, ал. 2 НСПП, разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. Според чл. 15, ал. 1 т. 1 НСПП, разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато не са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1. Чл. 6, ал. 1 от същата Наредба предвижда, че администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, разрешенията се издават при условие, че са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища е издадена на основание чл. 36 ЗП, съгласно който проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно от изложеното, съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, при издаването на РСПП следва да са спазени и разпоредбите от посочената наредба. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища, зона за безопасност е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението съгласно фигура 32а. За предотвратяване на пътнотранспортни произшествия или намаляване на последствията от тях при напускане на платното за движение от МПС в ЗБ се предприемат мерки съгласно класификацията на опасностите в чл. 74. В чл. 73, ал. 2 от същата Наредба е предвидено, че основните параметри на ЗБ са: във височина - светъл габарит, широчина на зоната за безопасност (ШЗБ), увеличена широчина на зоната за безопасност (УШЗБ) и максимално допустима скорост на движение (Vдоп) на леките автомобили. Съгласно чл. 73, ал. 5 табл. 18 от Наредбата, широчина на зоната за безопасност на автомагистрала,, където максимално допустимата скорост за движение на МПС е 140 km/h (каквато е в процесния участък на АМ Тракия при км 232+628-ляво) e 16,00 m. Разпоредбата на чл. 74 ал. 1 от същата Наредба класифицира зоните за безопасност по степени, като съгласно чл. 74, ал. 4, т. 2 от подзаконовия акт намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се класифицират като опасност от трета степен и са свързани с риск за пътуващите в МПС. В случая е безспорно установено, че процесното рекламно съоръжение се експлоатира в нарушение чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, доколкото не са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища. Експлоатираното от дружеството съоръжение, което се намира на АМ „Тракия“, км. 232+628 – ляво, попада в зоната за безопасност, която в процесния участък от пътя е 16,00 м. По делото вещото лице е установило, че РС е на разстояние 14.80 м. от ръб асфалт до центъра на колоната, като пред него няма изградена ограничителна система за пътища, предвид което правилно е прието, че то попада в зоната за безопасност. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. То е обосновано, обективно и компетентно изготвено въз основа на представени документи и извършен оглед на място и правилно е кредитирано от съда. Вещото лице е взело предвид всички обстоятелства, релевантни за настоящия случай, които са от значение за прецизното изчисляване на точното местонахождение на процесното РС. На основание чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.18 г. за проектиране на пътища, при наличие на опасност в зоната за безопасност, следва да се предприемат действия в следната последователност: премахване, преместване, модифициране чрез промяна на конструктивните характеристики, така че същата да не представлява опасност, и обезопасяване чрез мерки, посочени в наредбата по чл. 14, ал. 3 ЗДвП. Неоснователни са наведените от касатора доводи, за неправилно тълкуване на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища от първоинстанционния съд. Разпоредбата изрично предвижда предприемане на действия в определена последователност при наличие на опасност в зоната за безопасност. Неоснователни се явяват и твърденията на касатора, че административният орган преди да издаде своя акт е следвало да укаже на дружеството да направи искане за издаване на ново разрешение. В случая органът, както се посочи по-горе, е бил сезиран с искане за преиздаване на РСПП за експлоатация на РС. За дружеството не е отпаднала възможността да подаде искане за издаване на ново РСПП за експлоатация на РС, като съобрази необходимите изисквания по закон за неговото местоположение, т.е извън зоната за безопасност. С оглед горните фактически установявания, обоснован се явява изводът на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд, че процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, с оглед на което обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК и своевременно направеното искане, в полза на АПИ следва да бъде присъдена сумата от 102,25 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в действащата редакция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,