Определение № 1587 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 875/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. Т., чрез адв. М. Петков, срещу определение № 4141 от 17.12.2025 г., постановено по адм. д. № 823 от 2025 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Т., срещу Заповед № ЗД/Д-ВТ-064/04.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател прави оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излага доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.27а ал.7 ЗЗДт. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото за разглеждане и произнасяне по същество на спора. Не се претендират разноски. Ответникът по частната жалба - директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, в срока по чл. 232 от АПК, не изразява становище по частната жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. Производството пред Административен съд-Велико Търново е образувано по жалба от С. Б. Т. против Заповед № ЗД/Д-ВТ-064/04.09.2025 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Велико Търново, с която на основание чл.30, ал.2, вр. с чл.29, т.8 и т.9 от Закона за закрила на детето е прекратено настаняването на непълнолетната П. С. В. в [заличен текст], в [населено място], общ. [община] и е разпоредено настаняването на посоченото непълнолетно дете в Център за настаняване от [заличен текст], [улица].Първоначално с определение № 3384/24.10.2025г съставът на съда е осе тавил без разглеждане жалбата на Т. и е прекратил производството по делото,като е приел,че същата просрочена.Този акт на съда е отменен с определение № 12285/02.12.2025г по адм. дело № 11330/2025г по описа на ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. За да постанови оспореното прекратително определение съдът е приел, че следва да приложи чл.27а ал.7 ЗЗДет по аналогия,като е приел,че междувременно е постановено решение № 1561/17.11.2025г по гр.д.№ 2893/2025г по описа на РС-Велико Търново,с което на основание чл.28 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т. 3 ЗЗДет е прекратено настаняването на детето П. С. В. в [заличен текст] [населено място] и е определена мярка за закрила,като детето е настанено в социална услуга за резидентна грижа [заличен текст] г.Велико Търново,[улица] за срок от една година.Констатирал е ,че посоченото по горе решение на РС-Велико Търново не е влязло в сила,но е приел,че с оглед придаденото от законодателя предварително изпълнение на решението на РС обезсмисляло произнасянето на АС-Велико Търново. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 27а от Закона за закрила на детето, заповедта на директора на дирекция Социално подпомагане по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред съда, който я разглежда и постановява решение в 7 дневен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Това решение според чл. 27а, ал. 6 ЗЗДет подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет, административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на детето по съдебен ред. Съобразно чл. 30, ал. 2 ЗЗДет прекратяване на настаняването може да се извърши само временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда по реда на чл. 30, ал. 1 ЗЗДет. В случая обаче не е налице хипотезата на чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. От приложените към частната жалба писмени доказателства се установява,че по жалба на Т. решението на РС Велико Търново е обжалвано пред ОС-Велико Търново,като там е образувано в.гр.д.№ 1169/2025г,което е разгледано в с.з. на 07.01.2026г ,като е обявено за решаване.При извършена служебна справка в сайта на ОС-Велико Търново понастоящем все още няма постановено решение от въззивната инстанция по повод решението на РС Велико Търново.Това обуславя и извода,че все още не е налице хипотезата на чл.27а ал.7 ЗЗДет и постановеното от АС- Велико Търново прекратително определение е преждевременно.Неправилно е тълкуването на първоинстанционния съд,че с оглед придаденото предварително изпълнение на решението на РС по смисъла на чл.28 ал.3 ЗЗДет са изпълнени предпоставките на чл.27а ал.7 ЗЗДет за прекратяване на образуваното административно съдебно производство. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на С. Б. Т., срещу Заповед № ЗД/Д-ВТ-064/04.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, която като процесуално допустима трябва да бъде разгледана от първоинстанционния съд по същество. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226 от АПК разноски не следва да бъдат определяни от настоящата инстанция. Водим от горното, и на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,