Определение № 1503 от 20.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 572/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Й. срещу определение №203/22.01.2025 г. по в.гр.д. № 2232/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото решение №1303/11.11.2024 г. в частта за разноските, като е намалено адвокатското възнаграждение за въззивното производство, което „Сити кеш“ООД е осъдено да заплати на адвокат П. П., от 1 508,63 лв. на 800 лв. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и недопустимост на атакувания съдебен акт. Излагат се твърдения, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като възражението за прекомерност е направено за първи път с молбата по чл. 248 ГПК, т.е. извън законоустановения срок, поради което е преклудирано. Сочи се, че срокът за предявяване на възражение по чл.78 ал.5 ГПК е до приключването на устните състезания в съответната инстанция, съгласно приетото в т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като се цитира и определение № 135 от 18.03.2019 г. по ч.т.д. № 938/2018 г. на ВКС I т.о. в същия смисъл. Според жалбоподателя приетото от въззивния съд, че във въззивната жалба се съдържа възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, е неправилно. Излагат се съображения,че първоначално присъдената сума не е прекомерна с оглед броя и цената на предявените искове, стимулиране на конкуренцията между лицата, предоставящи адвокатски услуги, както и положения от адвоката труд по делото. Претендира се отмяна на атакуваното определение и оставяне без уважение депозираната от „Сити кеш“ ООД молба по реда на чл. 248 ГПК. Ответникът по частната жалба „Сити кеш“ ООД, е депозирал отговор в срока по чл. 276 ал.1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е бил сезиран с молба по реда на чл. 248 ГПК, подадена от „Сити кеш“ ООД, за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. За да постанови обжалвания съдебен акт, Пловдивски окръжен съд е посочил, че предмет на въззивното обжалване пред него е било решение №273/14.05.2024 г. по гр.д. № 1858/23 г. на Районен съд - Асеновград, с което е обявена нищожността на договор за паричен заем от 07.06.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и М. К. Й. за сумата 1900 лв. и е отхвърлен предявеният насрещен иск от „Сити Кеш“ ООД против М. К. Й. за връщане на предоставените в заем 1 900 лв. главница, заедно с възнаградителна лихва в размер на 503,75 лв.; че с постановеното от него решение въззивната жалба на „Сити Кеш“ ООД е намерена за неоснователна, а първоинстанционното решение е потвърдено,като въззивникът е бил осъден да заплати на пълномощника на въззиваемата страна адвокат П. П., адвокатско възнаграждение в размер на 1 508,63 лв. Намерил е за основателно направеното от осъденото дружество възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, като е посочил,че такова е било направено още с въззивната жалба. За да се аргументира, е посочил, че делото не се отличава с особена фактическата и правна сложност в сравнение с другите дела, имащи същия предмет; че извършените от пълномощника на въззиваемата страна процесуални действия във въззивното производство се изчерпват с подаване на отговор на въззивната жалба, подаване на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и представяне на писмени бележки по съществото на спора, като пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание и не са събирани нови доказателства. Позовавайки се на практика на СЕС и ВКС при определяне на адвокатското възнаграждение, вкл. на незадължителния характер на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е заключил, че справедливият и разумен размер на възнаграждението за въззивното производство в полза на адвоката следва да бъде определен на 800 лв. Посочил е, че този размер отговаря на възприетите в практиката критерии за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на страната да бъде възмездена за направените по делото разноски и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Така постановеното определение е правилно. Изявление, аргументирано с доводи от практиката на СЕС и ВКС, за евентуално присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна /в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение/ в справедлив размер, без обвързване с размерите,посочени в НМРАВ, дружеството е направило в самата въззивна жалба, а определеният от съда такъв с решението по делото е оспорен като прекомерно завишен и не отговарящ на критерия за справедливост и съответствие с фактическата и правна сложност. Това възражение по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК не е преклудирано, тъй като, независимо дали във въззивната жалба са изложени аргументи във връзка с определянето му или не, то може да бъде направено едва след определянето му от съда с решението, по реда и в срока по чл.248 ГПК. Посочената от частната жалбоподателка практика е относима единствено в случаи на вече понесени от спечелилата делото страна разноски за адвокатско възнаграждение, които претендира да й бъдат възстановени при доказаност,че са извършени към момента на устните състезания по делото. По отношение на присъдения размер на възнаграждението настоящият съдебен състав счита, че Пловдивски окръжен съд коректно е определил размера му на 800 лв. /при съпоставка с общия обжалваем интерес от 4303,75 лв./, зачитайки актуалната практика на СЕС и ВКС и съобразявайки предмета на обжалване, броя и вида на извършените от представителя на страната процесуални действия във въззивното производство, фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди като правилно. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение