Определение № 275 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на К. О. Г., чрез адв. М. К., срещу Определение № 936/11.11.2024 г. по в. гр. дело № 610/2023 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 481 от 07.08.2024 г. в частта относно разноските, възложени в негова тежест, за адвокатско възнаграждение на насрещната страна – „АСМ“ ЕООД – 1 800 лева. Ищецът К. О. Г. е обжалвал първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу „АСМ“ ЕООД искове за заплащане на сумата от 12 000 лева - бонус, допълнително трудово възнаграждение, за 2019 г., както и 3 620 лева – лихва за забава в плащането на тази главница за периода 01.05.2019 - 17.04.2022 година. Въззивната жалба е приета за неоснователна, като въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна, направила още с отговора на въззивната жалба искане за присъждане на разноски, сумата от 1800 лева – за адвокатско възнаграждение. Намерено е за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното в брой и претендирано като разноски адвокатско възнаграждение от 1 800 лева. В молбата по чл. 248 ГПК ищецът въззивен жалбоподател е поддържал, че разноски на насрещната страна не се следват, тъй като към момента на отправяне на искането за присъждането им те не са били направени от страната, а и доказателства за плащане липсвали. При условията на евентуалност се поддържало становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Жалбоподателят атакува Определение № 936/11.11.2024 г по в. гр. дело № 610/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, излагайки аналогични на посочените в молбата по чл. 248 ГПК съображения за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение, което при условията на евентуалност поддържа да е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Отговор на частната жалба от насрещната страна не е постъпил. Върховен касационенен съд, състав на ІІІ ГО, намира частната жалба за неоснователна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено най-късно до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция (т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). При заявено в срок искане съдът е длъжен да се произнесе по доказано извършените разноски в производството от страната, в чиято полза е изходът на спора. Без значение за дължимостта им е дали към момента на отправяне на искането в случаите, в които той предхожда съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, тези разноски са били вече понесени или средствата за това страната е разходвала впоследствие до приключване на последното съдебно заседание пред съответния съд. Ето защо изложените в обратен смисъл доводи в частната жалба са неоснователни. Неоснователно се поддържа още, че доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение липсвали. Видно от договора за правна и защита и съдействие, сключен между „АСМ“ ЕООД и адв. П. М. на 22.05.2024 г., уговореното адвокатско възнаграждение от 1800 лева е платено в брой на адв. М.. Този факт изрично е отразен в договора за правна помощ, приложен по делото на л. 17. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Сочените от жалбоподателя обстоятелства и доводи не могат да обосноват извод, че разноските за адвокатско възнаграждение от 1 800 лева, определени при разгледаното от въззивния съд възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК като съответни на фактическата и правна сложност на спора, следва да се намалят като прекомерни. Разноските на ответника по иска „АСМ“ ЕООД представляват платено възнаграждение на адвокат, положил труд чрез запознаване с първоинстанционното производство, постановеното по него решение, въззивната жалба и молбата за уточнение на главния иск, депозирана пред въззивния съд. При тези факти и минимален размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 1805, 80 лева, извод за прекомерност на това възнаграждение не може да бъде обоснован. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,