Определение № 30 от 08.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5374/2016 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК и е образувано въз основа на молбата на С. Т. С., молител в производство по чл.303 ГПК, за изменение на постановеното от ВКС определение № 345 от 23.12.2016г. с отмяна на осъждането й да заплати на ответната страна установените като реално направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. Счита, че след като съдът е знаел, че молбата е недопустима, е могъл да не образува производство. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена своевременно и е депозирала писмено становище, с което оспорва основателността на искането на основание чл.78 ал.4 ГПК. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 345 от 23.12.2016г., съдът е оставил без разглеждане подадената от С. Т. С. молба за отмяна поради просрочие /подадена е четири години след постановяване на акта, чиято отмяна се иска/ и е прекратил производството по делото. Със същото е присъдил в полза на ответната страна установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение. С настоящата молба – без да оспорва размера им, нито реалното им извършване, молителката иска съдът да измени определението си в частта за разноските, като отмени присъждането им, поради недължимост. Молбата е неоснователна. Основанието за присъждането на процесните разноски е нормата на чл.78 ал.4 ГПК, съгласно която -заплатените от ответната страна разноски за възнаграждение на един адвокат се заплащат и при прекратяване на производството. В случая същото е образувано по инициатива на С. С., която е сезирала съда, въз основа на подадена от нея молба за отмяна с вх. № 6836/5.07.2016г. При подадена молба за отмяна, съдът е длъжен да образува производство и да извърши всички, обусловени от нея, законоустановени процесуални действия. Съгласно чл.307 и чл.306 ГПК, съдът преценя допустимостта й - след като тя бъде администрирана от първоинстанционния съд, чрез изпращане на препис на насрещната страна и подаване на отговор. Следователно – когато до произнасянето, по реда на чл.307 ГПК от ВКС, насрещната страна реално е направила разноски, чийто размер е установила и производството бъде прекратено като недопустимо, последната има право на присъждането им. Постановеният в този смисъл акт е в съответствие с горецитираната норма на чл.78 ал.4 ГПК и няма основание за отмяна. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд