Определение № 4466 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кей Дивелъпмънт констаракшън“ ЕАД, гр. София, чрез адвокат Павлова и адвокат Церовски, срещу определение № 9788 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11229/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е спряно производството по делото. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Райков, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искова молба на „Кей Дивелъпмънт констаракшън“ ЕАД, гр. София срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с която са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държава и общините за вреди (ЗОДОВ), основани на твърдяно бездействие на ответника да изпълни вменено му от закона задължение да измени дължими се по закон премии за изкупуване на електрическа енергия, произведена от дружеството. При условията на евентуалност исковете се основават на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, при твърдяно допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз. С обжалваното определение съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс е спрял производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че с негово разпореждане производството по исковата молба е разделено, като за разглеждане от този съд е останал иска (всъщност исковете) за обезщетение за вреди, а по искането да се обяви незаконосъобразността на претендираното с исковата молба бездействие на КЕВР да издаде административен акт е образувано друго дело, преюдициално за предявения иск. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Съответно, според чл. 204, ал. 4 АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. При неправилно приложение на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 АПК, относима при оспорването на административен акт, съдът е разделил производството по делото с цитираното в обжалваното определение разпореждане, основавайки се и на разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК, въпреки приетото, че искане да се задължи органа да издаде акт не е направено. При посоченото съдържание на разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, задължаваща съда, пред който е предявен искът за обезщетение, да установи незаконосъобразността на действието или бездействието на което предявените искове се основават, спирането на производството по делото в случая е при неправилно приложение на закона. Не са налице предпоставките на възприетата от първоинстанционния съд правна норма. С оглед изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение