Определение № 4791 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Борко“ЕООД срещу определение № 729/03.08.26г., постановено по ч.гр.д. 444/26г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №275/26г., постановено по гр.д. № 682/25г. на РС- Каварна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. В изложението към частната жалба се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и са формулирани въпроси по тълкуване на чл. 118, ал.2 ГПК и чл. 130 ГПК. За да се произнесе по частната жалба, ВКС взе предвид следното: Ищецът „Борко“ ЕООД е предявил иск срещу ДНСК за установяване, че издадени разрешения за строеж, посочени в исковата молба, са валидни. Видно от представено по делото определение №4292/25г., постановено по адм.д. 3984/25г. на ВАС, ІІ отд., този иск е за установяване на административно право или правоотношение по чл. 128, ал.2 АПК. Първоинстанционният и въззивният съд са прекратили делото на основание чл. 130 ГПК, като са приели, че се касае за административно-правен спор и че искът е недопустим по ГПК. В изложението към частната жалба е поставен въпрос дали съдът е длъжен да изпрати делото на административния съд, когато прецени, че делото има за предмет административно-правен спор. На поставения въпрос ВКС дава следния отговор: Съгласно чл. 118, ал.2 ГПК, когато съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото не се прекратява като недопустимо по чл. 130 ГПК, а процесуалното правоотношение остава висящо и се запазва, тъй като извършените процесуални действия запазват силата си съгласно посочената правна норма. В случая въззивният съд неправилно е прекратил делото на основание чл. 130 ГПК, поради което определението му следва да се касира. Доколкото ищецът претендира установяване на валидност на разрешение за строеж, то искът му следва да се квалифицира като иск за установяване на административно право или правоотношение по чл. 128, ал.2 АПК. Този иск обаче не е подсъден на гражданския съд, а на административния съд, поради което делото следва да се прекрати пред гражданския съд на основание чл. 118, ал.2 ГПК и да се изпрати по компетентност на административния съд. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО