Определение № 234 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3583/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А.- Д. П. С., Д. П. С., А. Т. С. и М. А. С. против въззивно решение № 162 от 25.04.2019 г. по в.гр.д. № 120/2019 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на § 6, ал.2 и 4 и § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което е направил необоснован извод, че между жалбоподателите и ответниците не е налице съсобственост по отношение на процесния имот и построените в него сгради. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 и 3 и ал.2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите са поставили следните въпроси, за които поддържат да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1/ Има ли обратна сила разпоредителната сделка от 1996 г., с която ищците/ жалбоподателите в настоящото производство/ са продали идеални части от съсобствения им имот. 2/ Правилно и обосновано ли и двете инстанции са приели, че съобразно практиката на ВКС и ТР № 3/2010 г. разпоредбата на § 8, ал.1 ПР на ЗУТ установява прекратяване занапред на отчуждителното действие на влезли в сила, но неприложени в сроковете по § 6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове за изравняване частите на съсобствениците в образувани по регулация съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадените поземлени имоти или части от такива. 3/ Явява ли се в противоречие със закона и подкрепя ли тезата на жалбоподателите изложеният мотив по отношение приложението на § 8, ал.1 ПР на ЗУТ, че „неприлагането на плановете не се отразява на валидността на извършено преди влизане в сила на ЗУТ разпореждане с правото на собственост върху дворищнорлегулационни парцели или идеални части от тях”. 4/ Следва ли съдът да съобрази обстоятелството, че след изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметките по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат. В отговор на касационната жалба ответникът по касация Б. Й. М. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В същия смисъл е и становището на ответницата по касация А. Г. Г.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 184 от 21.11.2018 г. по гр.д. № 1134/2015 г. на Районен съд - Самоков, с което е отхвърленият от А. Т. С., М. А. С., А. - Д. П. С. и Д. П. С. против Б. Й. М. и А. Г. Г. иск за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор............ по КККР на [населено място], целият с площ 382 кв.м, ведно с построените в имота триетажна сграда с идентификатор .......... със застроена площ 105 кв.м; двуетажна сграда с идентификатор .......... със застроена площ 89 кв.м и двуетажна сграда с идентификатор ............ със застроена площ 82 кв.м. За постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като съсобственици на описания недвижим имот. Същият е съсобствен само между ответниците Б. М. и А. Г.. От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко - продажба, сключен през 1990 г. във формата на нотариален акт А. В. С. и П. А. С. са закупили 1/2 ид. част от дворно място, цялото с площ 214 кв.м, съставляващо имот пл.№ .... в кв. ... по регулационния план на [населено място], ведно с построената върху него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 79 кв.м. През 1993 г. К. Г. Г. е признат за собственик на основание наследство, продажба на наследство и покупко- продажба на останалата 1/2 ид. част от този имот, ведно с построената в западната му част двуетажна масивна жилищна сграда / на гредоред/, състояща се от първи етаж /дюкански етаж/, втори етаж и мазета, със застроена площ 60 кв.м. С нотариален акт № ..., т...., дело № .../1991 г. В. Х. П. е признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот - празно дворно място, цялото с площ 163 кв.м, съставляващо имот № ..... в кв. ..... по плана на [населено място]. През 1994 г. е одобрено изменение на КРП на [населено място] от 1978 г., по силата на което за имоти пл.№ ........ и ......... е отреден общ по регулация парцел ... в кв. ..... А. В. С. е починал на 28.01.1995 г. Негови наследници по закон са съпругата му А. Т. С. и децата му П. А. С. и М. А. С.. С нотариален акт № ..., т...., дело № ... от 05.12.1996 г. П. А. С., дестващ лично и като пълномощник на М. А. С. и А. Т. С. продал на Б. Й. М. следния недвижим имот: 1/4 ид. част от парцел ..., отреден за имоти пл.№ .... и ......, целият с площ 377 кв.м, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 79 кв.м, разположена в източната част на имота. През 1998 г. с договор за замяна Х. В. П., действащ чрез пълномощника си П. С., прехвърля на С. И. Г. 1/2 ид. част от дворно място /без построените в него сгради/, съставляващо парцел ..., отреден за имоти пл.№......... и .... През 2006 г. С. Г. и П. Г. продават на Б. Й. М. 1/2 ид. част от урегулиран поземлен имот с идентификатор ........., ведно с построената в югоизточната част на този имот триетажна масивна жилищна сграда с магазини, със застроена площ 105 кв.м. Тезата на ищците е, че регулационните сметки за изравняване частите на съсобствениците на образувания съсобствен по регулация парцел .... не са били уредени към момента на влизане в сила на ЗУТ и в сроковете по § 6, ал.2 ПР на ЗУТ. Поради това на основание § 8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1994 г. е прекратено и правото на собственост върху парцела се е трансформирало в право на собственост върху имотите, за които той е отреден. Тъй като техните наследодатели са придобили през 1990 г. 1/2 ид. част от имот пл.№........, с площ 214 кв.м, а през 1996 г. са продали на Б. М. 1/4 от парцел VІ, целият с площ 377 кв.м, считат, че са прехвърлили само 94 кв.м, а разликата е тяхна собственост. Въззивният съд е направил извод, че ищците са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от парцел ... още през 1996 г. Приел е, че по силата на одобреното през 1994 г. изменение на регулационния план, с който за имоти пл.№....... и ...... е отреден общ по регулация парцел...., на основание чл. 29, ал.3 и 31, ал.1 З./ отм./ правото на собственост върху тези имоти се е трансформирало в съсобственост върху парцела при равни права - по 1/2 ид. част за всеки от собствениците на двата имота. Към този момент собственици на имот пл.№ ........ са били А. и П. С., които са притежавали общо 1/2 ид. част, и К. Г., който е притежавал другата 1/2 ид. част. Собственик на имот пл.№......... е бил В. Х. П.. Поради това по силата на плана А. С. и П. С. са станали собственици общо на 1/4 от образувания съсобствен по регулация парцел, К. Г. – също на 1/4, а останалата 1/2 е станала собственост на В. П.. Затова като са се разпоредили през 1996 г. с 1/4 ид. част от парцел ..., ищците са прехвърлили на купувача М. целия обем от притежаваните от тях права в съсобствеността. Посочил е, че с отпадане на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове за изравняване частите на съсобствениците и за заемане на придадените места, не отпада с обратна сила действието на извършените до влизане в сила на ЗУТ разпоредителни сделки с имотите с неприложена регулация. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси. Първият въпрос е граматически и логически неясно формулиран, а от съдържанието на касационната жалба и на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не става ясно какво е значението, което жалбоподателите му придават за изхода на спора. Не става ясно дали поддържат, че поради отпадане на отчуждителното действие на неприложените в срока по § 6, ал.2 ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове за изравняване на частите на съсобствениците извършеното от тях разпореждане с 1/4 ид. част от съсобствения по рагулация парцел се явява недействително - изцяло или отчасти, нито сочат тълкуването на коя правна норма обуславя извод в този смисъл. Позовават се на разпоредбата на § 6, ал.5 ПР на ЗУТ, но тя визира забрана за извършване на разпоредителни сделки с дворищнорегулационен парцел, за който в сроковете по ал.2 и 4 не са заплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметките по регулация, т.е. бъдещи разпоредителни сделки, докато в случая жалбоподателите са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от съсобствения парцел преди влизане в сила на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 60 З./ отм./ която изрично разрешава прехвърляне на собственост и учредяване на вещни права върху дворищнорегулационен парцел и когато обезщетението за придадените имоти още не е заплатено. Поради това както този въпрос, така и въпросът дали следва въззивният съд да съобрази, че след изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметките по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат, като неотносими към изхода на делото не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Не е обусловяващ изхода на спора и въпросът дали отчуждителното действие на неприложените в срока по § 6, ал.2 ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове отпада занапред. Към момента на влизане в сила на ЗУТ жалбоподателите не се легитимират като съсобственици на образувания общ по регулация парцел, тъй като през 1996 г. са се разпоредили с притежаваните от тях права, и нямат качеството на страна по правоотношението във връзка с изравняване на частите на съсобствениците. Страни по това правоотношение са съсобствениците на парцела към момента на влизане в сила на ЗУТ, респ. до изтичане на сроковете по § 6. След като към този момент жалбоподателите не се легитимират като съсобственици, те не дължат, нито им се дължи обезщетение от другите съсобственици, поради което не могат да се ползват от разпоредбите на § 6, ал.2 ПР на ЗУТ и § 8, ал.1 ПР на ЗУТ. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът