Решение № 1804 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6017/2014 г.

Решение № 1804 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6017/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Емил Любомиров Илчев и Йордан Емилов Илчев, представлявани от адв. Марияна Узунова, против решение № 372/12.03.2014 г. по адм. д. № 23/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която са оставени без разглеждане жалбите им по оспорване на разпоредбите на чл. 19а, ал. 15, т. 1, т. 3-6 от Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред (Наредбата), приети с Решение № 260 по Протокол № 13/29.10.2010 г. на Общински съвет - Благоевград и делото е прекратено в тази част, както и в частта, с която са отхвърлени жалбите им по оспорване на разпоредбата на чл. 19а, ал. 14, т. 31, приета с Решение № 86 по Протокол № 5/29.04.2011 г. на Общински съвет - Благоевград и на чл. 23, ал. 1, 2, 4 - 11 от Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред, приети с Решение № 260 по Протокол № 13/29.10.2010 г. на Общински съвет - Благоевград, както и в частта на разноските. В жалбите поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че имат правен интерес от оспорване на разпоредбите на чл. 19а, ал. 15, т. 1, т. 3-6 от Наредбата. Разпоредбите уреждат процедурата по издаване на пропуск за преференциално паркиране в района на "Синя зона", в която живеят жалбоподателите и поради това техните права и законни интереси са неблагоприятно засегнати. Неправилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане на Наредбата. Същата е приета на едно четене и в предложението на кмета на общината не са изложени мотиви за необходимостта от приемане на предложените изменения. Възразяват, че с решението по адм. д. № 318/2010 г. на АС - Благоевград и адм. д. № 12420/2010 г. на ВАС, трето отделение същите разпоредби са прогласени за нищожни, а преди влизане в сила на съдебното решение на 1.03.2011 г. същите разпоредби са приети с Решение № 260 по Протокол № 13 от 29.10.2010 г. на ОбС-Благоевград. Поради това разпоредбите на чл. 19а, ал. 15 и чл. 23 от Наредбата са нищожни. Същото се отнася за разпоредбата на чл. 19а, ал. 14, т. 31, приета с Решение № 86 по Протокол № 5/29.04.2011 г. на ОС - Благоевград, по време когато е било висящо производството по адм. д. № 315/2011 г., решението по което е влязло в сила на 30.10.2012 г. /Решение № 13514/ по адм. д. № 2251/2012 г. на ВАС/. По тези съображения искат да бъде отменено оспореното решение и бъдат обявени оспорените разпоредби за нищожни, респ. да бъдат отменени като незаконосъобразни. Обжалват решението и в частта за разноските и претендират за направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет - Благоевград, редовно призован, се представлява от адв. Тошев. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Неправилно съдът е приел за недопустими касационните жалби по отношение на чл. 19а, ал. 15 от Наредбата. Въведени са условия за упражняване на преференциалния режим, които създават задължения за лицата, живеещи в "Синя зона". Нарушена е разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК, поради това че временните предели на материална компетентност на административния орган са изчерпани. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е оставил без разглеждане жалбите на Емил Илчев и Йордан Илчев, и двамата от Благоевград, с които са оспорени разпоредбите на чл. 19а, ал. 15, т. 1, т. 3-6 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред /Наредбата/, приети с Решение № 260 по Протокол № 13/29.10.2010 г. на Общински съвет - Благоевград и е прекратил производството по делото в тази част. Съдът е приел, че жалбите са недопустими поради липсата на правен интерес. Въведеният преференциален режим на паркиране на живеещите в района на "Синя зона" създава за тях само права за лицата, които не следва да плащат за почасово паркиране, но не и задължения. Отхвърлил е жалбите в частта, с която е оспорена разпоредбата на чл. 19а, ал. 14, т. 31, приета с Решение № 86 по Протокол № 5/29.04.2011 г. на Общински съвет - Благоевград и на чл. 23, ал. 1, 2, 4 - 11 от Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред, приети с Решение № 260 по Протокол № 13/29.10.2010 г. на Общински съвет - Благоевград. Приел е в мотивите, че посоченото междублоково пространство е участък от общински местни пътища и общинският съвет има оперативна самостоятелност да определя улиците, по които да се въвежда почасово паркиране. С това не са нарушени норми от по-висока степен. А разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата уреждат принудителните административни мерки при нарушения на установения с Наредбата ред и те повтарят като основание принудителните мерки по ЗДвП. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Правилни са изводите на съда относно правомощията на Общински съвет - Благоевград да регулира обществените отношения във връзка с ползването на общинските улици и местата за паркиране в населеното място. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, а съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, общинският съвет има правомощие да решава въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. В съответствие със закона са изводите на съда, че създаването на район "Синя зона" е правомощие на Общинския съвет по чл. 99 от Закона за движение по пътищата, което се изразява в определяне на райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието и съответна такса за паркиране. С оглед на това и определянето на зоните и териториалния обхват на местата за платено паркиране е правомощие на общинския съвет, което той е упражнил като е приел чл. 19а, ал. 4, т. 31 от Наредбата. Поради това правилно в тази част и двете жалби са отхвърлени като неоснователни. След като посочената разпоредба е приета за законосъобразна, логичен е изводът на съда, че касационните жалбоподатели нямат правен интерес да обжалват разпоредбите на чл. 19а, ал. 15, т. 1, 3, 4-6 от Наредбата поради липсата на правен интерес. Действително въвеждането на преференциален режим на паркиране за лицата, които живеят по постоянен адрес на улици в района на "Синя зона" създава за тях задължение да се снабдят с пропуск по определен в Наредбата ред, но смисълът на приетата разпоредба е да се създадат привилегии за тези лица да паркират един автомобил в зоната без да заплащат такса неограничено във времето. От това следва, че разпоредбата е изцяло в интерес на жалбоподателите и при евентуалната и отмяна те ще бъдат приравнени на всички останали лица по отношение на режима на паркиране в зоната. При тези доводи касационната инстанция приема за правилно решението на съда в частта, с която жалбите са оставени без разглеждане. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, с която се регламентират принудителните административни мерки при нарушение на режима на паркирането в "Синя зона" касационната инстанция счита за правилен извода на административния съд, че тя не само не противоречи на закона, но е в съответствие с разпоредбите на чл. 167 и чл. 168 ЗДвП, които въвеждат същите ограничения и представляват нормативни актове от по-висок ранг. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени нарушения на процедурата по приемане на оспорените разпоредби от Наредбата. Както е посочено в самата касационна жалба, тези разпоредби са били предмет на обсъждане в Общински съвет - Благоевград по повод приемане на няколко предходни решения за изменение на Наредбата. Решенията на Общинския съвет са били отменени от съда поради липсата на изискуем кворум. Но като смисъл и съдържание те не са нови за Общинския съвет и прегласуването им е резултат именно от отмяната на текстовете по съдебен ред. Смисълът на поредните две гласувания при приемане на подзаконов нормативен акт е да се даде възможност на общинските съветници да обмислят предложенията и съответно да направят други предложения по текстовете. В настоящия случай обсъжданите и приети разпоредби на Наредбата са били предмет поне на още две предходни обсъждания в Общински съвет-Благоевград и това е направило ненужно отлагането за второ четене на изменените разпоредби. Що се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК, указанията на касационната инстанция в решение № 186/8.01.2014 г. по адм. д. № 8070/2013 г. на ВАС, трето отделение, са категорични и те са задължителни за решаващия съд съгласно чл. 224 АПК. Предвид това решението на административния съд е съобразено с тези указания и е правилно. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В настоящия случай изменените разпоредби не противоречат на никое от постановените решения при предходни обжалвания на Наредбата. Това е така поради факта, че във всички съдебни производства оспорваните разпоредби са отменяни поради нарушение на процедурата по приемането им, а не поради материалната им незаконосъобразност. Поради изложеното касационната инстанция приема, че оспорените в настоящото производство разпоредби на Наредбата не противоречат на влезли в сила решения по предходни оспорвания на Наредбата. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,