Определение № 105 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1607/2023 г.

Производството е образувано въз основа на определение № 261820 от 09.10.2023 г. по т. д. № 8258/2015 г., с което Софийски градски съд, Търговско отделение № VI-22 състав е повдигнал спор за подсъдност със Софийски апелативен съд относно компетентността за произнасяне по същество по одобряването на изготвената от синдика на „СК-13 Трансстрой“ АД (в несъстоятелност) частична сметка за разпределение, след отмяната по реда на инстанционния контрол на акта, с който СГС вече се е произнесъл съгласно чл. 729, ал. 1 ТЗ относно същата сметка за разпределение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като взе предвид данните по делото, намира, че в случая не се касае за спор за подсъдност по смисъла на чл. 122 ГПК: С определение № 261588 от 25.08.2023 г. по т. д. № 8258/2015г. Софийски градски съд, Търговско отделение № VI-22 състав е одобрил изготвената от синдика на „СК-13 Трансстрой“ АД (в несъстоятелност) частична сметка за разпределение. С определение № 591 от 03.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 769/2023г., по подадена от Национална агенция за приходите частна жалба, Софийски апелативен съд е отменил постановеното от съда по несъстоятелността определение по чл. 729 ТЗ, като е върнал делото на същия за разглеждане на подаденото от Национална агенция за приходите възражение срещу частичната сметка за разпределение, преценено от него като подадено в предвидения в закона срок. С определение № 261820 от 09.10.2023 г. по т. д. № 8258/2015г. Софийски градски съд, Търговско отделение № VI-22 състав е счел, че не е компетентен да се произнесе по възражението, тъй като вече е изразил становище по същество по повод изготвената сметка за разпределение, поради което е повдигнал спор за подсъдност със Софийски апелативен съд. При посочените факти настоящият състав приема, че в случая не са налице предпоставките за произнасяне на Върховен касационен съд – касае се не за спор за подсъдност по смисъла на чл. 122 ГПК, а за несъгласие на първоинстанционния съд с дадените му от въззивната инстанция указания, което обаче не е основание за производство по чл. 122 ГПК. Доколкото съдът по несъстоятелността не е разгледал своевременно депозираното от Национална агенция за приходите възражение срещу частичната сметка за разпределение, след отмяната на определението за одобряването й, същият дължи произнасяне по основателността на това възражение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение