Определение № 2127 от 14.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1405/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни жалби на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение № 165 от 07.04.2026 г. по ч. гр. д. № 145/2026 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 3417/06.02.2017 г., подадена от С. Г. С. срещу разпореждане № 809 от 19.01.2017 г. по ч. гр. д. 1555/2012 г. по описа на ОС - Варна, с което съдията – докладчик по делото е върнал като просрочена частна жалба вх. № 32722/25.11.2016 г., подадена от С. срещу определение № 3560 от 24.07.2012 г. по в. ч. т. д. 1555/2012 г. по описа на ОС – Варна, и С. Г. С. е осъдена да заплати дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд в размер на сумата 7,67 евро на основание чл. 77 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен и молят да бъде отменен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба на С. И. С. за недопустима предвид подаването и без правен интерес, доколкото с обжалваното определение Апелативен съд – Варна не се е произнесъл по негова жалба, нито по друг начин произнасянето на съда е относимо към негови процесуални или материални права. По жалбата на С. Г. С. съдът намира следното: Въззивният съд с обжалвания съдебен акт се е произнесъл по жалба на С. Г. С. срещу разпореждане за връщане на просрочена жалба на С. срещу определение на ОС – Варна, с което е прекратено производството по ч. гр. д. 1555/2012 г. по описа на ОС - Варна, образувано по частна жалба по чл. 419 ГПК срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК, постановено по гр. д. № 14627/2011 г. по описа на РС – Варна. Въззивният акт е постановен, изводимо от съдържанието му, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК. Съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, разрешението по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. Намерено е, че при съобразяване и на разрешенията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Обжалваният акт на ОС – Варна е разпореждане на окръжен съд за връщане на частна жалба против определение на окръжния съд по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК и при приложение на задължителното тълкуване, дадено с горецитираното тълкувателно решение, функционално компетентен съд да се произнесе по жалба срещу разпореждането е Върховният касационен съд. По тези доводи Апелативен съд - Варна не е бил компетентен по правилата на функционалната подсъдност да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането на ОС – Варна от 19.01.2017 г. по ч. гр. д. 1555/2012 г. по описа на ОС - Варна, с което съдията – докладчик по делото е върнал като просрочена частна жалба вх. № 32722/25.11.2016 г., подадена от С. срещу определение, приключващо въззивното производство по същото дело, и е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а жалбата на С. разгледана от компетентния съд - ВКС. Жалбата на С. срещу разпореждане № 809 от 19.01.2017 г. по ч. гр. д. 1555/2012 г. по описа на ОС - Варна е допустима: подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна по делото и срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, но неоснователна. С нормата на чл. 275, ал. 1 ГПК е определен едноседмичен срок за обжалване на определенията на съда, с които се прекратява производството по делото – чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Видно от преписката по делото С. е уведомена за определение № 3560 от 24.07.2012 г. по в. ч. т. д. 1555/2012 г. по описа на ОС – Варна, с което въззивното частно производство е прекратено, лично на 18.09.2012 г., като й е връчен и препис от съдебния акт. Едноседмичният срок за обжалване е започнал да тече от тази дата и при съобразяване нормата на чл. 60, ал. 4 ГПК е изтекъл на 25.09.2012 г. С. е депозирала жалбата си срещу прекратителното определение на 25.11.2016 г. – след изтичане на законоустановения и указан й срок, поради което и правилно с обжалваното разпореждане жалбата й е върната на основание чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК като просрочена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение