Определение № 635 от 05.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2379/2015 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на С. И. И. срещу определение №277 от 27.04.2015 г., постановено по ч.гр.д.№288/15 г. на ОС Пазарджик. С обжалваното определение е потвърдено определение №505/23.12.2014 г. по гр.д.№896/212 г. на РС Панагюрище, с което е оставена без уважение молба по чл.64, ал.2 от ГПК от С. И. И. - заявител в производство по чл.417 от ГПК, за възстановяване на пропуснат законоустановен срок за подаване на иск по чл.422 от ГПК срещу възразилия срещу издадената по делото заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, длъжник - С. П. К.. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като е приложено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с поставени в него въпроси, които според жалбоподателя обосновават допускането на касационно обжалване. Ответникът С. П. К. заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази дадените в т.8 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, според които въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване и като взе предвид, че обжалваното въззивно определение е именно такова /с него е потвърден акт на заповедния съд/, намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, независимо от неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението, които обаче не могат да породят право, което не е предвидено в закона. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение