Решение № 400 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Интер Агро“ ЕООД, подадена чрез адвокат М.Мартинов против решение № 1805 от 03.06.2025 г., постановено по адм. д. № 59/2025 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на отказа за издаване на заповед за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр.Горна Оряховица по отношение на сграда с идентификатор 16359.501.20.1, изразяващо се в нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4, съгласно представен проект. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Велико Търново не взема становище по касационната жалба. Ответникът – Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, а той чрез областен управител на област Велико Търново, последният чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново отхвърля жалбата на „Интер Агро“ ЕООД против решение № 18-11809-07-11-2024 г., издадено от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр.Велико Търново, с което е отказано издаване на заповед на основание чл. 54, ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Горна Оряховица по отношение на сграда с идентификатор 16359.501.20.1, изразяващо се в нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с проектни идентификатори 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4, съгласно представен проект за изменение на КК и КР и схеми-проект изработени от правоспособно лице по ЗКИР, поискани със заявление вх. № 01-541116-03.10.2024 г. по описа на СГКК – гр.Велико Търново, подадено от „Интер Агро“ ЕООД. С решението „Интер Агро“ ЕООД е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че както дружеството, така и ДП НКЖИ претендират, че са собственици на процесния обект – павилион в сградата на ЖП гара Горна Оряховица: дружеството по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.02.2016 г., а ДП НКЖИ – съгласно акт за публична държавна собственост № 4371 от 24.04.2014 г. Констатира, че ДП НКЖИ в хода на административното производство е изразило изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. Приема, че в случая е налице спор за материално право, който не е разрешен по исков ред. Приема, че спорът за собственост не е решен с влязлото в сила решение № 101/21.06.2012 г. по гр.д. № 166/2011 г. по описа на районен съд гр. Горна Оряховица, с което е отхвърлен заведеният положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК предявен от „Интер Агро“ ЕООД срещу ДП НКЖИ за приемане на установено по отношение на ответника, че „Интер Агро“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ търговски обект, масивна железобетонна конструкция, павилион, построена върху земя с площ от 5.00 кв.м., находящо се в приземното здание на ЖП гара Горна Оряховица, най-северната част от три взаимно свързани търговски обекта, при съседи: павилион на НКЖИ, стълбище на чакалнята в приземното здание на ЖП гара Горна Оряховица, фоайе на ресторант на първи етаж, ведно с правото на строеж върху земя от 5.00 кв.м., позовавайки се на т.18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. гр.д. № 1/2000 г. на ВКС ОСГК. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновава извод за наличие на спор за материално право, поради което прави заключение за законосъобразност на обжалваното решение № 18-11809-07-11-2024 г. на началника на СГКК – гр.Велико Търново. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. В хода на първоинстанционното производство са събрани относими писмени доказателства като съдът извършва фактически установявания по спорните въпроси и при изяснена фактическа обстановка достига до изводи, съответни на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган – началникът на СГКК гр. Велико Търново съобразно правомощията му по чл.54, ал. 4 ЗКИР и в предписаната от закона форма, като решението съдържа фактически и правни основания за издаването му. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересованите страни са уведомени за започналото административно производство по изменение на КККР относно направеното искане за изпълнение на административна услуга, касаещо нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта на гр. Горна Оряховица по отношение на сграда с идентификатор 16359.501.20.1, изразяващо се в нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4, съгласно представен проект и последните депозират писмени възражения. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че съгласно акт за публична държавна собственост № 4371/24.04.2014 г., съставен на основание чл. 71, ал.1 Закона за държавната собственост (ЗДС), с оглед влизане в сила на кадастралната карта на гр. Горна Оряховица, въз основа на съставен по-рано акт за държавна собственост № 2401/20.08.1992 г., държавата е собственик на недвижим имот земя с площ от 8105 кв. м., с идентификатор № 16359.501.20 по КККР на гр. Горна Оряховица, с предназначение на територията: територия на транспорта, с начин на трайно ползване: за ж.п. гара, спирка, заедно с построените в имота сграда с идентификатор № 16359.501.20.1 със застроена площ (ЗП) от 1725 кв. м., разгърната застроена площ (РЗП) от 3150 кв. м. и подземен етаж (сутерен) - мазе от 1575 кв. м., двуетажна, масивна, построена през 1965 г. с предназначение: сграда на транспорта. Върху описаните имоти права на управление са предоставени на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ на основание чл. 9, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт. Установява се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 18.02.2016 г., влязло в законна сила на 28.03.2016 г., вписано в Службата по вписванията – Горна Оряховица с вх. рег. № 1432/04.04.2016 г., акт № 67, т.V, частен съдебен изпълнител Д. Стефанска възлага на „Интер Агро“ ЕООД изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 5,27 кв. м., находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 106, пл. № 1550 от 1990 г., ЖП Ареал по плана на града от 1990 година, представляващ най – северния от трите самостоятелни търговски обекта, разположени в преходната част на чакалнята за пътници на гара Горна Оряховица – пътническа, при граници: запад – стълбище към ресторант на втори етаж на приемното здание и механа, находяща се на ниво под терен; север – фоайе пред входа на ресторанта на първи етаж; юг – търговски обект, тип павилион, собственост на НК "ЖИ". Въз основа на този акт „Интер Агро“ ЕООД на 16.04.2021 г. подава до АГКК гр.Велико Търново заявление за извършване на следните услуги: издаване на удостоверение за приемане проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обект с идентификатор 16359.501.20.1 (за нанасяне на четири броя самостоятелни обекти в тази сграда, както следва: 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4); нанасяне на настъпилите промени в кадастралната карта за този обект и нанасяне на настъпилите промени в кадастралния регистър. Въз основа на това заявление от „Интер Агро“ ЕООД и въз основа на приетия проект чрез удостоверение за приемането му, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР като е издадена заповед № 18-5812/28.05.2021 г. от началника на СГКК – гр.Велико Търново. Тази заповед е обжалвана пред съда и с решение № 9997/23.10.2023 г. на Върховен административен съд по адм.д. № 2323/2023 г. е отменена, като в мотивите на решението се сочи, че не е налице пълна идентичност (по вид, площ и граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост, както и, че е налице спор за материално право между дружеството и НКЖИ, който не е разрешен по съответния съдебен ред. След решението на Върховен административен съд „Интер Агро“ ЕООД подава до АГКК гр.Велико Търново ново заявление № 01-541116-03.10.2024 г. за издаване заповед по чл. 54, ал.4 ЗКИР към което са приложени отново документите по предходното заявление, а от страна на заинтересованите страни е постъпило възражение, въз основа на което е постановен и обжалвания отказ. Настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Според нормата на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри „спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. „Заинтересовани лица", съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР, във връзка с разпоредбата на чл. 54 ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. В процесния случай безспорно се установява, че както „Интер Агро“ ЕООД така и Държавата с предоставени права на управление на ДП НКЖИ имат претенции за собствеността върху единия от обектите – павилион в сградата на ЖП гара гр.Горна Оряховица, подробно описан по-горе в настоящето решение. Въпреки твърденията на касатора в противната посока, в правния мир не съществува решение, от което да се установява, че дружеството е признато за собственик на процесния павилион, за да е налице и хипотезата на чл. 53а, ал.1, т.1 ЗКИР. Следва също така да се подчертае, че публичната държавна собственост, съгласно императивната разпоредба на чл. 7, ал.1 от ЗДС не може да се дублира с частна собственост, но този въпрос следва да бъде решен от граждански съд, тъй като в административното производство административният орган, а в съдебноадминистративно производство съдът, не могат да се произнасят по правата на собственост, а само следва да вземе предвид претенцията на оспорващия за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр.Горна Оряховица по отношение на сграда с идентификатор 16359.501.20.1, изразяващо се в нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4, като изследва относимите въпроси за тази претенция, включително налице ли е спор за материално право. В настоящия казус ДП НКЖИ е депозирало по административната преписка възражение против заявеното нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти за нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 16359.501.20.1 на адрес: гр.Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 106, придружено с доказателства, представляващо АДС за земя и сграда с идентификатор 16359.501.20.1. От посоченото става явно, че в настоящия случай се противопоставят различни права на различни правни субекти, поради което правото на собственост на искателя е оспорено и поради това е налице спор за материално право, както обосновано е приел административният орган и първоинстанционния съд. Разрешаването със сила на пресъдено нещо на спорове относно права на собственост както беше посочено по-горе е в компетентността на гражданските съдилища. В производството по отстраняване на непълноти и грешки по чл. 51 и следващите ЗКИР, в правомощията на администрацията и административния съд е да проверят единствено от външна страна наличието на доказателства за вещни права, както правилно е извършено в настоящите административно и първоинстанционно съдебно производство. Наличието на спор за материално право е пречка да бъде допуснато заявеното изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно установените и релевантни за спора факти съдът правилно е приложил и материалния закон и поради застъпването на противопоставими претенции за собственост извежда мотивиран извод за наличието на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. За пълнота на изложението следва да се подчертае, че след постановяване на решение № 9997/23.10.2023 г. на Върховен административен съд по адм.д. № 2323/2023 г. не са настъпили нови факти, които да водят до нови правни изводи, различни от достигнатите от Върховния административен съд при постановяване на посоченото решение. Съобразявайки се това съдебно решение и с оглед липсата на изменена фактическа обстановка, административният орган е постановил законосъобразен отказ. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направените своевременно искания за присъждане на разноски от ответните страни – ДП НКЖИ, поделение „УДВГД“ Горна Оряховица и Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на основание чл. 143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредба за изплащане на правната помощ следва да се осъди „Интер Агро“ ЕООД да заплати на МРРБ сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ сумата от 200 лв., представляваща също юрисконсултско възнаграждение. В полза на Държавата първата инстанция вече е присъдила разноски с обжалваното решение, поради което с настоящото произнасяне следва да се присъдят разноски само за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,