Определение № 4448 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Л. Пейчев, от гр. Пловдив, срещу определение № 2247 от 02.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1893/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение на Академичния съвет на Медицински университет – Пловдив от 13.07.2023 г., с което са приети правила за избор на директор на Научно – изследователския институт и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения за наличието на правен интерес за оспорване на посочения акт. Иска се определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Ответникът - Академичен съвет на МУ – Пловдив, чрез адв. Будакова депозира писмено възражение, с което изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че с решение от 13.07.2023 г. на Академичния съвет на Медицински университет – Пловдив, са приети правила за избор на директор на Научно изследователския институт. В тази връзка е изложил доводи, че доколкото решението на АС се отнася до извършване на вътрешна административно организационна дейност- утвърждаване на процедура и критерии за допускане до участие в конкурс за избор на директор на НИИ на МУ Пловдив, същото не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя, то същия не е процесуално легитимиран да го обжалва. Посочил е, че с оглед съдържанието му същото представлява вътрешно служебен акт, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежи на съдебен контрол. От друга страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗВО съгласно която висшите училища се ползват с академична автономия, като елемент от същата е определянето на критерии за допускане на участие в конкурси. В заключение първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на решението, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно и законосъобразно. Съдът е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В случая, както правилно е приел съдът, оспореното решение, по своята правна природа е вътрешнослужебен акт, с който се осъществява предвиденото в чл. 19, ал. 1 от Закона за висшето образование право на академична автономия, израз на която е и академичното самоуправление на висшето училище - чл. 21, ал. 1 от закона, изразяващо се и в правото му да урежда устройството и дейността си. Като такъв оспореният акт е изключен от приложното поле на АПК, съгласно нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Оспореното решение на Академичния съвет се ограничава до извършване на вътрешна административно – организационна дейност. В конкретния случай оспореното решение касае извършване на вътрешна административно - организационна дейност в учебното заведение, а частният жалбоподател не е негов адресат. Обжалваното решение не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя и същия не е процесуално легитимирани да го обжалва. При липсата на пряк, правопроменящ или правопогасяващ ефект на решението по отношение правната сфера на иницииралото производството физическо лице, за него не е налице правен интерес от оспорване. С оглед изложеното първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен правен извод, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва решение на Академичния съвет на Медицински университет – Пловдив от 13.07.2023 г., с което са приети правила за избор на директор на Научно – изследователския институт, тъй като същото не притежава белезите на административен акт по чл. 21 от АПК, а представлява вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Обжалваното определение е правилно и не страда от пороци, обуславящи отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана, поради което следва да бъде уважена, като в полза на Медицински университет – Пловдив, следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 960лв. /деветстотин и шестдесет лева / Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 - во, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение