Определение № 9673 от 04.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С определение № 851 от 01.08.2024 г. по преписка, вх. № КЗК-614/18.07.2024 г. Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ е оставила без уважение искането на "Контрон България" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разработване и внедряване на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика и реализиране на хардуерната структура за работата на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика", открита с Решение № F483022/21.06.2024 г. на заместник-министъра на здравеопазването и с уникален № 00080/2024-0020 в ЦАИС ЕОП. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от "Контрон България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], [адрес], представлявано от управителя З. С. П. чрез процесуалния му представител Г. М. К. – главен юрисконсулт. В същата се прави оплакване за неправилност на определението на КЗК, като се излагат съответните доводи. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени оспореното определение и вместо него да постанови друго такова, с което да постанови налагане на временна мярка "спиране на процедурата“ за възлагане на обществената поръчка с предмет: "Разработване и внедряване на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика и реализиране на хардуерната структура за работата на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика", открита с Решение № F483022/21.06.2024 г. на заместник-министъра на здравеопазването и с уникален № 00080/2024-0020 в ЦАИС ЕОП. Ответния по частната жалба заместник министър на здравеопазването, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Хлебарова взема становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.216а,ал. ЗОП, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С обжалваното определение № 851 от 01.08.2024 г. по преписка, вх. № КЗК-614/18.07.2024 г. Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ е оставила без уважение искането на "Контрон България" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разработване и внедряване на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика и реализиране на хардуерната структура за работата на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика", открита с Решение № F483022/21.06.2024 г. на заместник-министъра на здравеопазването и с уникален № 00080/2024-0020 в ЦАИС ЕОП. За да постанови този резултат КЗК е приела на първо място, че жалбоподателят, който е направил искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", следва да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. Посочено, че в настоящия случай, както "Контрон България" ЕООД, така и "Софтуерна компания" ЕООД не са изложили обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, и по-специално техните, ще бъдат увредени, което би могло да бъде възпрепятствано чрез налагането на обезпечителната мярка. Изграден е извод, че липсата на изложени от жалбоподателите аргументи, които да са достатъчно основателни и доказани, за да оправдаят спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка, води като последица и до липса на основателни доводи, обуславящи необходимостта от спиране на цитираната процедура. КЗК е извършила анализ и на доводите, които излагат жалбоподателите във във връзка с евентуална основателност на депозираните пред КЗК жалби, като е посочила, че те се базират основно на твърдения за извършени нарушения на нормативната уредба, по отношение на които КЗК към момента на разглеждане на направените искания не може да се произнесе по същество. Акцентирано, че провеждането на една законосъобразна процедура е в интерес на обществото, но в случая, налагането на временна мярка в по-голяма степен ще накърни обществения интерес, както и ще окаже негативно въздействие върху интереса на възложителя. При изследване на последиците от спирането на процедурата за обществения интерес и интересите на страните по преписката, органът е приел, че следва да се даде приоритет на нейното провеждане. Отбелязано е, че осъществяването на предмета на обжалваната обществена поръчка е от значение не само за възложителя, но и за обществото като цяло. Посочено е, че разработването и внедряването на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика, както и реализирането на хардуерната структура за работата й не само ще подобри диагностиката и проследяването на българските пациенти и ще повиши качеството на здравната услуга в различни медицински специалности, но и ще допринесе за развитието, валидирането и въвеждането в практиката на дигитални здравни решения, основани на AI с висока добавена стойност и експортна насоченост. В продължение е допълнено, че доколкото предметът на обществената поръчка е пряко свързан с качеството на предоставяните здравни услуги, своевременното й провеждане е изцяло в интерес на обществото. Акцентирано е и на обстоятелството, че оспорваната поръчка се осъществява в рамките на Инвестиция C12. I5: Национална цифрова платформа за медицинска диагностика, част от Националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на Република България, като забавянето във времето може да доведе до загуба на европейско финансиране. На основание изложеното, е изграден извод, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане, поради което исканията на "Контрон България" ЕООД, съответно на "Софтуерна компания" ЕООД за налагане на временна мярка следва да се оставят без уважение. На последно място е отбелязано, че съгласно чл. 112, ал. 8 от ЗОП възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. С това е обоснован изво, че дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателите ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество, като с оглед цитираната разпоредба, не е налице законова възможност да се сключи договор с определения за изпълнител участник, преди КЗК да се произнесе по законосъобразността на оспорваното решение. Постановеното определение на КЗК е валидно, правилно и законосъобразно. В частната жалба на "Контрон България" ЕООД се правят оплаквания за неправилност на оспорваното определение поради неправилно приложение на закона. Навеждат се доводи, че КЗК неправилно е приела, че искането на дружеството не мотивирано и необосновано е преценила, че спирането на процедурата би имало негативно въздействие върху интересите на възложителя, а и върху обществения интерес. Посочва се още, че съгласно изискванията на чл.204,ал.2 и 3 ЗОП, КЗК е длъжна да прецени възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, като в случая не е извършен анализ на отрицателните последици. Поддържа се и оплакване, че комисията неправилно е стигнало до извод, че е налице хипотеза по чл.204,ал.3 ЗОП, като според жалбоподателят именно начинът на финансиране – Инвестция С 12.15: Национална цифрова платформа за медицинска диагностика, като част от Националния План за възстановяване и устойчивост, създават по-голям риск от загуба на финансиране. Поддържа се и оплакване срещу изводите на комисията, обосновани с чл.112,ал.8 ЗОП. Посочва се, че този извод не отговаря на фактическата обстановка по преписката, като се излагат съответните доводи. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗОП по мотивирано искане на жалбоподателя Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка - спиране на процедурата за откриване на обществена поръчка. При произнасяне по искането комисията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и реалната опасност за сериозно увреждане на обществения интерес или на интересите на страните. Именно с оглед на така прогласените критерии за налагане на временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията е приела, че с оглед предмета на обществената поръчка приоритет следва да се даде на обществения интерес. В случая се касае до откриване на обществена поръчка с предмет разработването и внедряването на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика, както и реализирането на хардуерната структура за работата, която дейност не само ще подобри диагностиката и проследяването на българските пациенти и ще повиши качеството на здравната услуга в различни медицински специалности, но и ще допринесе за развитието, валидирането и въвеждането в практиката на дигитални здравни решения, основани на AI с висока добавена стойност и експортна насоченост. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Цитираната норма, приложена към конкретния случай налага извод за неоснователност на искането за налагане на временната мярка. В частната жалба жалбоподателят основава искането си за спиране на процедурата единствено на законосъобразността на обжалваното решение за откриване на процедурата. Правилно КЗК отбелязва в мотивите на постановеното определение, че обсъждането и произнасянето по твърденията за допуснати нарушения, които опорочават решението за откриване на процедурата, е недопустимо в настоящото производство, тъй като би довело до предрешаване на спора по същество. Изводите, до които достига КЗК, са в унисон с константната съдебна практика, съобразно която разглеждането на доводи, относими към законосъобразността на оспорения акт, е недопустимо в производството по чл. 204 от ЗОП. Между впрочем към днешна дата вече има произнасяне от КЗК по същество по жалбата на "Контрон България" ЕООД срещу Решение № F483022/21.06.2024 г. на заместник-министъра на здравеопазването за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разработване и внедряване на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика и реализиране на хардуерната структура за работата на Националната цифрова платформа за медицинска диагностика". С решение № 862 от 08.08.2024г. КЗК е оставила без уважение жалбата на "Контрон България" ЕООД срещу по-горе решение на заместник-министъра на здравеопазването за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет. Наведените в частната жалба оплаквания, че при постановяване на решението КЗК не е изследвала отрицателните последици за всички интереси и че неправилно е приела, че доводите на „Контрон България" ЕООД за възможността от настъпване на неблагоприятни последици, са бланкетни, не могат да бъдат споделени. По същество основните аргументи на жалбоподателя за настъпване на неблагоприятни последици са обосновани с твърдения са допуснати нарушения на законодателството при постановяване на решението за откриване на процедурата, по което обстоятелство мотиви са изложени по-горе в настоящето определение. Презумирайки значим обществен интерес, законодателят допуска отклонение от общото правило за суспензивния ефект на жалбата и предвижда, че жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. В чл. 203, ал.1 ЗОП е регламентирало, че жалбата срещу решението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка не спира нейното изпълнение, което означава, че спирането би могло да се допусне само по изключение по искане на жалбоподателя, който изцяло носи доказателствената тежест да установи наличието на основание за отклонение от общия принцип за необходимостта от продължаване действията на възложителя при оспорване на неговото решение за откриване на процедурата. В случая при произнасянето си КЗК е съобразила и анализирала разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като вярно е преценила възможните последици с оглед интересите на потенциалните участници, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съдът счита, че в конкретната хипотеза КЗК правилно е извършила дължимата преценка съобразно обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП и възможните последици от налагане на мярката с оглед всички интереси, които могат да се увредят, произтичащи от специфичния предмет на поръчката. Наведените оплаквания свързани с изводите на комисията за наличие на хипотеза по чл.204,ал.3 ЗОПК, обосновани с източника на финансиране на поръчката, също не могат да бъдат споделени. Изложеното в жалбата, че финансирането по Плана за възстановяване предполага по-сериозен контрол и създава по-висок риск от загуба на средства, по същество е вярно, но това е косвена последица в случай на неизпълнение на критериите по поръчката. В същото време комисията правилно е приела, че спирането на процедурата по откриване на поръчката би имало за последици загуба на европейско финансиране, което ще има отрицателно въздействие върху всички интереси. Направените оплаквания в частната жалба, свързани с приетото от комисията, че интересът на жалбоподателя е защитен от нормата на чл.112,ал.8 ЗОП, също не могат да бъдат споделени. Съгласно последната разпоредба, възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение или когато процедурата е открита на основание чл. 79, ал. 1, т. 4, чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 или 4, или чл. 182, ал. 1, т. 1. Въпросната норма е ясна и категорична и се отнася по отношение на оспорването на всички обществени поръчки. Същата въвежда забрана за сключване на договор с определен изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, т.е. приложението й не е свързано с конкретната фактическа обстановка по поръчката, каквито доводи са развити в частната жалба. Предвид на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на КЗК не страда от пороците твърдяни в частната жалба и при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК и чл.216а,ал.1 и 3 ЗОП следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. чл.216а,ал.1 и 3 ЗОП във вр. с чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,