Определение № 10241 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба и подадено допълнение към нея от Д. Т. М. чрез пълномощник – адв. К. Монева, срещу Определение № 34478/04.09.2026 г., постановено по адм. дело № 10995/2026 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В частната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определени поради необоснованост, както и като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено. Ответникът – министърът на икономиката, инвестициите и индустрията не изразява становище. Върховен административен съд, в състав на Пето отделение, като взе предвид доводите, изложени в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, разгледана по същество е неоснователна Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Т. М. против Заповед № ЧР-П-29 от 25.08.2026 г. на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), вр. § 6, ал. 2 и § 25, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 104 от 18 август 2026 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и на Устройствен правилник на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, за създаване на Изпълнителна агенция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (обн. ДВ, бр. 76 от 21.08.2026 г., в сила от 01.09.2026 г.) и утвърдено със Заповед № РД-16-271 от 21.08.2026 г. длъжностно разписание на Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията, считано от 01.09.2026 г. е прекратено служебното ѝ правоотношение на длъжността „главен експерт“ с придобит ІІІ младши ранг в Отдел „Обща търговска политика в Европейския съюз“ при Дирекция „Външно икономическа политика и международно сътрудничество“, поради съкращаване на длъжността. С жалбата е направено особено искане по чл. 34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), а именно – постановяване на временна мярка, с която до окончателното приключване на делото да се преустанови действието на увреждащата мярка и да се разпореди запазване, съответно възстановяване на положението отпреди нейното предприемане. При условията на евентуалност, е поискано временна отмяна на последиците от прекратяването на служебното правоотношение и възстановяване на предишното положение до постановяване на окончателен съдебен акт. С Определение № 34478/04.09.2026, постановено по адм. дело № 10995/2026 г. АССГ е оставил така формулираното особено искане без уважение. За да постанови това, съдът е приел, че не са представени доказателства за това, че прекратяването на правоотношението на Д. М. е ответно действие по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН, във връзка с подадения сигнал УИН WB26051500077, рег. № КВПС-01-40/15.05.2026 г. на Комисията за защита на личните данни. Приел е също, че съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, коригиращите мерки, които следва да се предприемат срещу ответни действия по чл. 33, ал. 1, имат за цел да ги преустановят до приключване на проверката от компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН, а с оглед Решение на КЗЛД от 17.08.2026 г. проверките по сигналите на жалбоподателката, включително и подадените през м. март и м. април 2026 г. за отправени заплахи и репресивни действия са приключили Определението е правилно. От доказателствата по делото се установява, че служебното правоотношение с Д. М. е прекратено със Заповед № ЧР-П-29 от 25.08.2026 г. на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, вр. § 6, ал. 2 и § 25, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 104 от 18.08.2026 г. и утвърдено със Заповед № РД-16-271 от 21.08.2026 г. /без съда да коментира нейната законосъобразност, доколкото същата не е предмет на настоящото производство/, считано от 01.09.2026 г. Датата на издаване на заповедта е последваща спрямо датата на ПМС № 104 от 18.08.2026 г., а прекратяването на првоотношението е обвързано с датата на влизане в сила на самото постановление, поради което волята на административния орган е ясна – съкращаване на щата с оглед структурни промени, считано от 01.09.2026 г. В тази връзка, несъстоятелни се явяват доводите на жалподателката, че заповедта е издадена не поради съкращаване на длъжността, а е акт на реваншизъм. В ЗДСл не е очертана законова пречка заповедта да е с отложено действие, единствено условие е в случай на неспазен срок на предизвестие, дължимостта на обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазения срок, което е предвидено, видно от текста на Заповед № ЧР-П-29 от 25.08.2026 г. Следва да бъде отчетено, че заповедта е издадена след прекратяването на проверката по сигнала, подаден от жалбоподателката, извършено с Решение от 17.08.2026 г. УИН WB26051500077, рег. № КВПС-01-40/15.05.2026 г. на Комисията за защита на личните данни. В самото решение е посочено, че прекратяването на проверката не следва да се счита за прекратяване на дължимата защита. Следва да бъде съобразено, че с Писмо за защита, по силата на което такава е предоставена, Д. М. е уведомена, че съгласно законовите разпоредби тази защита не е безпределна. Съгласно чл. 40, ал. 2, изр. второ от ЗЗЛПСПОИН, не се смята, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал или публично оповестена информация, когато от преценката на всички обстоятелства може да се направи обоснован извод, че е налице правно основание за прилагането на мярката. По съображение 44 от Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (OB, L 305/17 от 26 ноември 2019 г.), изменена с Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (OB, L 347/1, 20 октомври 2020 г.), чиито изисквания се въвеждат със ЗЗЛПСПОИН, съгласно параграф 2 от същия, следва да има тясна причинно-следствена връзка между сигнала и неблагоприятното третиране, на което пряко или непряко е подложено сигнализиращото лице, за да може това неблагоприятно третиране да се счита за ответно действие с цел отмъщение и в резултат на това сигнализиращото лице да може да се ползва от правна защита в това отношение. Ефективната защита на сигнализиращите лица като средство за по-ефективното прилагане на правото на Съюза изисква широко определение за ответни действия с цел отмъщение, което да обхваща всяко действие или бездействие, която е възникнало в работен контекст и което им вреди, като директивата следва да не възпрепятства работодателите да вземат решения, свързани със заетостта, които не са предизвикани от подаването на сигнал или публичното оповестяване. Горното води до извод, че ответното действие следва да е в резултат на подаден сигнал или публично оповестена информация за нарушение, като причинно-следствената връзка подлежи на доказване при съдебен процес. Наличието на такава е задължително условие за да бъде предоставена защита по ЗЗЛПСПОИН. В случая, видно от доказателствата по делото се установява, че прекратяването на правоотношението с жалбоподателката се дължи на структурните промени, в сила от 01.09.2026 г. във връзка с ПМС № 104 от 18.08.2026 г. (обн. ДВ, бр. 76 от 21.08.2026 г., в сила от 01.09.2026 г.). От това следва, че не са налице данни за ответни действия спрямо Д. М. при прекратяването на служебното ѝ правоотношение, респективно липсват основания за предоставяне на защита по реда на ЗЗЛПСПОИН. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че обжалваното определение е правилно, обосновано и съответстващо на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение