Решение № 7518 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Инспектората към ВСС, представляван от главен инспектор Т. Т., действащ чрез процесуалния представител юрск. Д. Кирилова. Обжалва се решение №2617/18.12.2025г., постановено по адм. Дело №194/2025г. по описа на Административен съд Добрич. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Развива съображения, че неправилно съдът е приел, че направените разноски от ищцата, извън тези присъдени по НАХД №17093/2019г. по описа на СРС, съставляват имуществени вреди, подлежащи на обезвреда по реда на ЗОДОВ, нито че е налице причинна връзка с отменения административен акт. Претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Ответникът по касационната жалба – Д.Г. от гр.Аксаково, действаща чрез процесуалния си представител адв. С. Спасов, в писмен отговор, писмено становище и в писмени бележки, както и в хода на устните прения в съдебно заседание, оспорва редовността и допустимостта на касационната жалба като просрочена. По същество - развива доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебноделоводни разноски по представен списък и на адвокатско възнаграждение, определено от съда. Участващият в производство прокурор от ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Същата съдържа нормативно установеното съдържание и приложения и е съответната форма. Подадена е от надлежно представлявана страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в законоустановения срок от съобщаване на обжалвания съдебен акт. Приема се, че съобщението за изготвеното решение е редовно връчено на 22.01.2026г., тъй като при връчването на предходен адрес съобщението не е надлежно връчено или оформено като отказ, а и адресът, на който е получено съобщението впоследствие е същият, на който е извършено призоваването на страната за проведеното единствено редовно съдебно заседание. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административен съд Добрич е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадени от Д. Р. срещу Инспектората към ВСС за присъждане на сумата 796,02лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ №4/03.09.2019г., издадено от главен инспектор на Инспектората към ВСС– за заплащане., както и за заплащане на лихва за забава върху посочената сума, считано от 18.11.2020г. като дата на влизане в сила на отменителното решение на СРС по ндах №17093/2019г. по описа на съда. От фактическа страна съдът безспорно е установил, че НП №4/03.09.2019г., издадено от главен инспектор на Инспектората към ВСС, с което на Д. Р. е наложена глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл.175в ЗСВ е отменено с влязло в сила на 18.11.2020г. решение от 16.10.2020г., постановено по НАХД №17093/2019г. по описа на СРС. С решението на СРС не са присъдени разноски в полза на Д. Р., въпреки нарочна нейна молба в този смисъл. По делото са събрани доказателства относно твърденията за направени разноски от Д. Р. във връзка с осъществяване на защитата й НАХД №17093/2019г. по описа на СРС – пътни разноски в размер на 479,16лв., нощувки – 58лв. и удържана сума за неплатен отпуск по КТ – 258,86лв. – общо 796,02лв. Безспорно е установено, че пътните разноски са за три двупосочни полета Варна-София – Варна за дните на насрочените съдебни заседания по НАХД №17093/2019г. на СРС, за една нощувка преди датата на едното от заседанията по делото и за дължимото, но неполучено възнаграждение за един ден платен отпуск, разрешен за единия от дните на проведените съдебни заседания по същото дело на СРС. Установено е и местоживеенето и местоработата на ищцата в гр.Варна, както и личното й явяване в заседанията по НАХД №17093/2019г. на СРС. При така установените факти и обстоятелства административният съд е уважил изцяло предявената искова претенция по главния иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, както и акцесорната претенция за лихви за забава, считано от влизане в сила на решението на СРС. Съдът е счел, че са налице всички елементи на фактическия състав /ФС/ на иска по чл.1,ал.1 ЗОДОВ вр. С чл.203 и сл. АПК – причинени на ищцата и необезщетени по друг начин и ред имуществени вреди в общ размер от 796,02лв., настъпили в резултат на издаден незаконосъобразен акт -НП №4/03.09.2019г., издадено от главен инспектор на Инспектората към ВСС, отменен като такъв по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение на СРС по НАХД №17093/2019г. на 18.11.2020г. и пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и отменения акт. За да уважи изцяло исковите претенции, първостепенният съд е възприел характера на отменения акт – НП – като акт, с който е упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност и в изпълнение на административна дейност, така както е дадено и разрешението в задължителното за прилагане Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по ТД №2/2014г. на ОСС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. С отмяната на този акт по съдебен ред е установена със сила на пресъдено нещо неговата незаконосъобразност. Първостепенният е приел също, че ищцата е доказала наличието на причинени й имуществени вреди в посочения вид и размер, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Решението на АС Добрич е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221,ал.1, изр. първо, пр.първо вр. С изр. второ АПК, касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Касационният съд намира, че не са налице наведените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение досежно изводите на съда за наличие на елементите от ФС на отговорността по чл.1,ал.1 ЗОДОВ – причинени имуществени вреди и причинно-следствена връзка между отменения акт и вредите. Обосновани са изводите на съда, че вредите са доказани по своя размер и вид като съставляват направени разходи от ищцата като жалбоподател по НАХД №17093/2019г. на СРС. Тези разходи са направени по повод и във връзка с делото като извършването им е, за да се осигури възможността и правото на жалбоподателката да осъществи в пълен обем и лично своята защита по делото. Правото й на защита е конституционно, а изборът за начина на осъществяването – в случая чрез лично явяване - не подлежи на преценка и контрол за целесъобразност. Направените разходи за транспорт и нощувка са претърпени имуществени загуби, а неполученото трудово възнаграждение е пропусната полза за ищцата Отказът на решаващия съд, както и на административния съд като негова касационна инстанция, да присъдят тези разходи като разноски по делото не преклудира възможността за претендирането им по реда на ЗОДОВ, при прилагане на общия принцип и ред за обезвреда на всички причинени вреди от незаконосъобразна административна дейност, в пълния обем и вид на тези вреди. От значение е установяването на причинно-следствена връзка, каквато безспорно е налице в случая, пряка и непосредствена. Направените разходи произтичат от незаконосъобразния акт, който ако не е бил издаден като такъв, не би се е наложило на ищцата да се защитава срещу него и съответно да направи разходите, които е извършила във връзка с организирането на тази си защита. Акцесорният иск за присъждане на лихва за забава следва основателността на главния иск. Началният момент на забавата е определен законосъобразно от съда на основание чл.86 ЗЗД и според даденото задължително тълкуване по т.4. от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по тълк.гр.д. №3/2004г., ОСГК. Въз основа на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора в тежест на бюджета на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените и претендирани съдебноделоводни разноски от ответника по касация. Според списъка на разноски и писмените доказателства към него се присъждат 145,22евро за транспортни разходи. Адвокатската защита е осъществена като безплатна на основание на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. При съобразяване критериите на ЗА и нормативните актове по прилагането му, фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем на адвокатска защита се присъжда възнаграждение в размер на 300евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,