Определение № 4820 от 09.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. К. срещу определение № 4127/05.08.2026 г. по ч. гр. д. № 3017/2026 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ в производството по ч. гр. д. № 3017/2026 г. на ВКС, III г. о. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество - за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение е прието, че подадената от Г. К. частна жалба вх. № 51483/22.06.2026 г. е редовна и подлежи на разглеждане по същество, при което ВКС разполага с правомощията самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Дори подадената бланкетна частна жалба е редовна и чрез нея страната може ефективно да защити правото си, без значение дали в нея са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, в който смисъл са и мотивите на ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС. С оглед на това предоставянето на правна помощ за вече подадената и приета за редовна частна жалба не е необходима и не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя, поради което на основание чл. 24, т. 1 ЗПП адвокатска защита не следва да се предоставя на молителя. Обжалваното определение е правилно. В случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точки на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, т. е. налице е хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ГПК, ограничаваща предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПП. Произнасянето на предходния състав на ВКС е съобразено с трайната практика по приложението на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, според която предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПП следва да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава, като изводът за неоснователност на молбата е направен след анализ на конкретните факти, имащи значение при преценката за наличие на условията за уважаване на молбата за предоставяне на правна помощ. Съобразно приетото с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, като подадената бланкетна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може и ефективно да защити правото си, тъй като съдът дължи проверка на правилността на обжалваното определение, без да е ограничен от въведените от жалбоподателя доводи в частната жалба и в този смисъл неучастието на адвокат не би накърнило интересите на страната. Предвид изложеното, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение