Определение № 352 от 10.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 595/2012 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 9533 от 18.10.2013 г. от [фирма], [населено място] за освобождаване на сумата 57 035.64 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 334 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 1880/2011 г. и за превеждане на същата по посочената от молителя банкова сметка. Настоящият състав намира молбата за основателна: Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от служебна бележка от 22.11.2013 г.) от [фирма], [населено място] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с платежно нареждане от 09.05.2012 г., издадено от „Банка Д.” Централно управление, по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С решение № 170 от 15.10.2013 г. по настоящото дело е отменено постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 334 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 1880/2011 г. в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно сумите 46 720.88 лв. и 10 314.76 лв., като предявените от [фирма], [населено място] искове за тези суми са отхвърлени като неоснователни. С оглед този изход на спора, следва да се счете, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК и процесната сума (представляваща сбор от посочените по-горе две суми), внесена от касатора като обезпечение, следва да му бъде върната. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение