Определение № 7879 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Шпалир“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение №17492 от 08.05.2026 г., по административно дело № 780/2026 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което молбата на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на Решение №РС-147-1 от 10.06.2025 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ) е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Твърди се, че към молбата от 12.01.2026 г. е била приложена и жалба срещу Решение №РС-147-1 от 10.06.2025 г. на председателя на ПВ. Моли се съда да отмени определението и върне делото за разглеждане по същество на подадената молба за възстановяване на срока за обжалване на решението на председателя на ПВ. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да остави без разглеждане подадената молба с правно основание чл. 161 АПК съдът е приел, че молбата е недопустима, тъй като не е сезиран с жалба срещу Решение №РС-147-1 от 10.06.2025 г. на председателя на ПВ, доколкото не е налице жалба със самостоятелен входящ номер в деловодството на АССГ. Така постановеното определение е неправилно. Правилно съдът е приел, че подадената молба е с правно основание чл. 161 АПК. Неправилен е изводът на съда, че последният не е сезиран с жалба срещу Решение №РС-147-1 от 10.06.2025 г. на председателя на ПВ. Видно от доказателствата по делото в молбата с искане за възстановяване на срока за обжалване на решението на председателя на ПВ изрично е посочено, че към нея е приложена и жалба срещу Решение №РС-147-1 от 10.06.2025 г. на председателя на ПВ. На стр. 9 от материалите по делото е приложена цитираната в молбата жалба срещу Решение №РС-147-1 от 10.06.2025 г. на председателя на ПВ. Фактът, че в деловодството на АССГ не са поставили самостоятелен входящ номер на жалбата, не променя извода, че съдът е бил сезиран с жалба срещу решението на председателя на ПВ. Фактът, че жалба е била подадена в съда е безспорно установен. Сезирането на съда с подадена жалба се установява с наличието на жалба в кориците на делото, а не с полагането на входящ номер върху нея. Следователно неправилно съдът е приел, че не е бил сезиран с жалба срещу Решение №РС-147-1 от 10.06.2025 г. на председателя на ПВ, от което следва и че неправилно не е разгледал подадената молба с правно основание чл. 161 АПК по същество. Като е приел молбата с правно основание чл. 161 АПК за недопустима и като я е оставил без разглеждане АССГ е постановил определението си в нарушение на закона. Предвид горното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за разглеждане на молбата с правно основание чл. 161 АПК по същество. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,