Определение № 166 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1039/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на М. С. Д. срещу определение № 453 от 04.02.2020г. по в.гр.д. № 1985/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, ІІ състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 1228/15.01.2010г. на касаторката, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на въззивно решение № 1538/19.01.2019г. по същото в.гр.д. № 1985/2019г. в частта досежно разноските. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд не е уважил молбата й с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение досежно съдебно-деловодните разноски, присъдени в нейна полза, съставляващи хонорар за един адвокат. Платеният адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на сумата 600 лв. е както за искането за изменение на режима на лични контакти между ответника и малолетното дете, така и за искането за изменение на падежа на дължимата от бащата издръжка, т.е. по двете претенции – предмет на въззивното обжалване е по 300 лв., съобразен с минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради гореизложеното, според касаторката, при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, не следва да се намалява размера на платеното адвокатско възнаграждение, което е съобразено с нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, според която в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК то не може да бъде по-ниско от посочените минимални размери в Наредба № 1 от 09.07.2004г.. Жалбоподателката моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да бъде изменено въззивното решение досежно присъдените в нейна полза съдебни разноски пред въззивната инстанция, които да бъдат увеличени на сумата 600 лв.. Претендира и съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по частната жалба – Г. П. Г. не подава отговор в законния преклузивен срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено по молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение досежно разноските от Варненски окръжен съд като въззивна инстанция, не е подадена касационна жалба срещу въззивното решение, която да обуслови разглеждането на настоящата частна жалба от Върховния касационен съд, поради което съгласно правилото на чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, действащата понастоящем редакция, публ. в ДВ, бр. 50/03.07.2015г., компетентен да се произнесе по нея е Варненски апелативен съд. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в: определение № 83/18.02.2019г. по ч. гр. д. № 4250/2018г., ІV г. о., определение № 31/18.01.2019г. по ч. т. д. № 2910/2018г., І т. о., определение № 254/05.06.2019г. по ч. гр. д. № 1766/2019г., ІV г. о., определение № 300/05.07.2018г. по ч. гр. д. № 2563/2018г., ІV г. о.; определение № 115/ 03.07.2019г. по ч. гр. д. № 2102/2019г., ІІ г.о. и др.. На основание изложеното, съдът