Определение № 121 от 04.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба, подадена от Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р., против решение № 1158 от 02. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ВОС (с характер на определение) в частта му, с която е оставена без уважение молбата на касаторите с вх. № 11187/09. 06. 2021 г. (подадена по пощата на 07. 06. 2021 г.) за допълване и изменение на решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ВОС в частта за разноските, като: а/. бъде разгледана подадената от Д. Т. Д.-Р. частна жалба от 29. 11. 2019 г. срещу разпореждане от 15. 05. 2019 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС и същата бъде освободена от заплащане на такси и разноски в производството по гр. д. № 2290/2013 г. на РС Варна до окончателното му приключване пред всички инстанции; б/. бъде изменено решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС в частта за разноските, като бъде намалена от 188, 96 лв. на 153, 73 лв. сумата, която Д. Т. Д.-Р. е осъдена да плати като държавна такса в делбеното производство; в/. бъде обезсилено решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС в частта, с която К. П. Р. е бил осъден да заплати на Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р. сумата 38,80 лв. разноски, на основание чл. 355 ГПК. Съделителят К. П. Р. не е изразил становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не е налице непълнота на решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ВОС, изразяваща се в непроизнасяне по подадената от Д. Д.-Р. частна жалба 29. 11. 2019 г. срещу разпореждане от 15. 05. 2019 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС. Предмет на ч. гр. д. № 275/2021 г. на ВОС са въззивна жалба вх. № 25988/09. 04. 2019 г., подадена от Д. Т. Д.-Р., и с частна жалба вх. № 25987/9. 04. 2019 г., подадена от Д. П. Р.. Въззивният съд се е произнесъл по всички искания, съдържащи се в двете жалби. Обоснована е преценката му, че подадената от Д. Т. Д.-Р. частна жалба от 29. 11. 2019 г. (представена в копие) не е била предмет на производството по ч. гр. д. № 275/21 г. на ВОС и не се дължи произнасяне по нея в това производство. При тези данни, изводът на въззивния съд, че решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по гр. д. № 275/2021 г. на ВОС не е непълно, поради непроизнасяне по частната жалба от 29. 11. 2019 г., е законосъобразна, съответна на чл. 250 и чл. 248 ГПК. Обоснован и съобразен с разпоредбите на чл.чл. 248 и 250 ГПК е и изводът на въззивния съд, че с решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ВОС съдът се е произнесъл по жалбата на Д. Т. Д.-Р. срещу първоинстанционното решение в частта му неуважаваща искането й за намаляване размера на държавната такса, която е осъдена да заплати, от сумата 188, 96 лв. на сумата 153, 73 лв. Първоинстанционното решение № 941 от 06. 03. 2019 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС е прието за законосъобразно и потвърдено изцяло „в останалата част“ – тоест и в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р. за изменение на първоинстанционното решение по извършване на делбата в частта за разноските, чрез намаляване размера на държавната такса,, която Д. Д.-Р. е осъдена да плати, от 188, 96 лв. на 153, 73 лв. Законосъобразен е и изводът, че не е налице непълнота на решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ВОС, изразяваща се в непроизнасяне по искането за обезсилване на решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС в частта, с която в полза на Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р. е присъдена сумата 38,80 лв. разноски, на основание чл. 355 ГПК. Съображенията за това са аналогични на изложените по-горе, в точка 2 - първоинстанционното решение № 941 от 06. 03. 2019 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС е прието за законосъобразно и потвърдено изцяло „в останалата част“, тоест и в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р., касаеща присъдената в тяхна полза сума от 38, 80 лв. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,