Определение № 10479 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора [населено място], против Определение № 33095/25.08.2026г., постановено по адм. дело № 8191/2026г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбата – уважена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по искова молба на К., подадена против Административен съд София–област за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С оспореното в настоящото производство определение, съдът, въз основа на представена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и на предоставената от Агенция по вписванията справка, приел, че имотното състояние на К. не може да обоснове необходимост от освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото. Определението е неправилно. Преценката дали едно лице притежава средства или не, с които да заплати дължимите такси за разглеждане на подадена от него жалба, следва да се направи по отделно за всеки конкретен случай. В случая се касае за лице, което от около десет години е задържано под стража, не работи, няма доходи, които да му позволят да заплати съответната държавна такса. В тази връзка е представена и декларация, отразяваща обстоятелства и данни, за невярното деклариране на които лицето носи наказателна отговорност. По делото е установена значителната сума, която К. е получил като дял от общото семейно имущество преди 8 години, като от приложената справка от Агенция по вписванията е видно, че лицето притежава имущество. Поради продължителния му престой в пенитенциарно заведение, жалбоподателят не е способен да реализира доходи от така посоченото имущество. Ето защо обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Г. В. К. бъде освободен от внасянето на държавна такса в съдебното производство по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение