Определение № 381 от 30.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 565/2010 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Ж. И. А. чрез пълномощника й адв.Е. Т. за изменение на постановеното на 4.10.2013 г решение № 308/2011 г по гр.дело № 565/2010 г на ВКС, Първо гражданско отделение, в частта за разноските.В молбата се подържа, че решението в частта относно разноските следва да бъде изменено като на молителката бъдат присъдени в цялост направените от нея разноски за касационното производство, като и всички сторени от нея разноски в хода на съдебното производство пред СГС и СРС, съгласно представен от молителката списък по чл.80 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 3.10.2011 г. Ответникът по молбата В. А. Н. подържа, че искането по чл.248 от ГПК е допустимо и основателно, поради което съдът следва да постанови определение, с което на молителката бъде присъден пълния размер на сторените от нея в производството пред съдилищата разноски. Ответницата по молбата Н. А. Т. оспорва молбата по съображения, изложени в писмено становище.Подържа, че молителката не е представила до приключване на устните състезания по делото списък за разноски по чл.80 от ГПК, поради което искането по чл.248 от ГПК е недопустимо.Отделно от това прави възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по чл.290 от ГПК пред ВКС.Моли същото да бъде намалено на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Молбата е подадена в едномесечен срок от постановяване на решението на ВКС, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 308/11 г, постановено на 4.10.2013 г по гр.дело № 565/2010 г Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение е отменил решение от 27.3.2009 г по гр.дело № 3216/2008 г на Софийски градски съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил като неоснователен предявеният от Н. А. Т. срещу Ж. И. А. и В. А. Н. иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на гараж 12 на ет.1, [жилищен адрес] в [населено място] на ул.-„Топли дол” № 5-7, състоящ се от гаражна клетка и склад от 19,23 кв.м. С решението по чл.290 от ГПК, ВКС е осъдил Н. А. Т. да заплати на ответниците Ж. И. А. и В. А. Н. разноски общо в размер на 1000 лв. Молителката Ж. И. А. има качеството на ответник по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.С окончателно решение постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е отхвърлил предявения от Н. А. М.-Т. иск за ревандикация на описания по-горе гараж.Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК при отхвърляне на иска ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски.Искането за заплащането им е своевременно направено. В съдебно заседание, проведено на 3.10.2011 г с което е даден ход на делото по съществото на спора адв.Т.- пълномощник на Ж. А. е представила списък за направени разноски по смисъла на чл.80 от ГПК пред СГС, СРС и ВКС.Процесуалния представител на ищцата-Н. Т. адв.Р. е присъствал в съдебно заседание и е направил изявление, че не възразява по представения списък.Съгласно същия, намиращ се на л.225 от делото на ВКС ответницата А. е сторила следните разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв, заплатени в първоинстанционното производство, адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв-заплатени пред въззивната инстанция, в касацинното производство-30 лв държавна такса, 500 лв адвокатски хонорар в производството по чл.288 от ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв-производството по чл.290 от ГПК и 58, 50 лв- държавна такса. С решението си ВКС е присъдил на двамата ответници общо разноски в размер на 1000 лв.Ответницата А. се е представлявала от адвокат Т., а ответника Н. от адв.Н..И двамата ответници са направили разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.С оглед на това следва да се приеме, че с осъдителния диспозитив обективиран в решението, ВКС е присъдил на двамата ответници общо сумата 100 лв или по 500 за всеки от тях. Доказателствата за сторените разноски / в това число и заплатено адвокатско възнаграждение/ сочат, че молителката е направила в хода на производството пред съдилищата разноски в общ размер на 3788, 50 лв.От тях ВКС е присъдил само 500 лв.Следователно молбата по чл.248 от ГПК е основателна до размера на сумата 3288, 50 лв. Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от А. пред ВКС е несвоевременно заявено-2 години след даване ход на устните състезания. Искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото - по реда и в срока за отговор на молбата по чл. 248 от ГПК. Това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите - чл. 80 от ГПК. В. от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение