Определение № 37 от 26.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4460/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх.№8987/14.08.2017 г. от [фирма] и по молба вх.№ 8988/14.08.2017 г. от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. за допълване на определение № 138/13.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 2415/2017 г. на ВКС, І г.о. в частта за разноските.

С определение № 291/13.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 2415/2017 г. състав на ВКС, І г.о. е приел, че молбите всъщност са за изменение на определение № 43/15.02.2017 г. по гр.д.№4460/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските и ги е изпратил за произнасяне по компетентност.

В молбите, подадени от [фирма], М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. се иска да не бъдат присъждани разноски. В условията на евентуалност молят те да бъдат намалени поради прекомерност.

Ответникът по молбите Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ е заел позиция,че молбите са недопустими,като подадени извън законовия срок. Счита, че възнаграждението не е прекомерно, тъй като производството представлява фактическа и правна сложност и е със значителен материален интерес.

ВКС, състав на ІІІ г.о.,съобразявайки дадените с определение № 291/13.11.2017 г. по ч.гр.д.№2415/2017 г. на ВКС, І г.о. указания приема, че молбите са допустими, като подадени в срок, въпреки че същият е преценяван спрямо датата на постановяване на определение № 138/13.07.2017 г. по ч.гр.д.№2415/2017 г.,І г.о., а се приема,че се иска изменение в частта за разноските на определение № 43/15.02.2017 г. по гр.д.№ 4460/2016 г., ІІІ г.о.

Разгледани по същество, те са частично основателни.

С определение № 43/15.02.2017 г. по гр.д.№ 4460/2016 г.,ІІІ г.о. на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ са осъдени да заплатят разноски, както следва:

• М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б.- сумата 9 500 лв.;

-А. П. Б.-У. и [фирма] -сумата 9 500 лв.

С цитираното определение молбите за отмяна, подадени от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. и от А. П. Б.-У. и [фирма] са оставени без разглежане и производството по тях е прекратено. С определение № 138/13.07.2017 г. по ч.гр.д.№2415/2017 г., І г.о. то е отменено в частта относно молителката А. П. Б.-У. и е потвърдено относно останалите молители.

По подадените две молби за отмяна са дадени съответно два отговора. Разноските са заплатени в брой за адвокатски възнаграждения за изготвяне на всеки отговор и процесуално представителство по два договора за правна защита и съдействие. Към датата на постановяване на определението, чието изменение се иска, не са правени възражения за прекомерност на възнагражденията. Следва да се приеме,че заявяването им в настоящото производството е своевременно и следва да бъде съобразено.

Молбите за отмяна, подадени от молителите касаят спор с цена на предявения ревандикационен иск 13 350,75 лв. Според предвиденото в чл.9 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във варианта от ДВ бр.10/2016 г. относим към настоящия случай, за изготвяне на отговор по молба за отмяна при посочения материален интерес минималното адвокатско възнаграждение е 697 лв. Делото се характеризира с голяма фактическа и правна сложност и поради това заплатеното възнаграждение за защита по първата молба за отмяна, подадена от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. не следва да се редуцира до този минимален размер. Справедливо възнаграждение за осъществената правна защита ще е такова от 2000 лв.

Съображенията относно защитата по втората молба за отмяна, подадена от А. П. Б.-У. и [фирма] са идентични. Тъй като относно А. П. Б.-У. определение № 43/15.02.2017 г. по гр.д.№ 4460/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е отменено, съответно тя не е подала молба по чл.248 ГПК и доколкото по втория договор за правна защита и съдействие не е указано нещо друго, следва да се приеме, че по него от [фирма] е заплатена половината от сумата 9500 лв., а именно 4750 лв. Тя също трябва да бъде намалена до размер на сумата 2000 лв.

По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.