Определение № 358 от 23.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2716/2014 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба /погрешно означена като „жалба”/ с вх. № 7047 от 1.VІІІ.2014 г. на [фирма]-гр. Варна, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, за отмяна – на основание „чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК” – на влязлото в сила решение № 51 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 23.ІХ.2013 г., постановено по т. д. № 610/2012 г., поради това че на 19 юни 2014 г. му е бил предаден от полицейски служител оригиналът на оспореното в пр-вото пред ВКС арбитражно споразумение. С постановеното от ВКС решение, като неоснователен, е бил отхвърлен предявен по реда на чл. 47 ЗМТА иск на варненското [фирма] /понастоящем преобразувано в ЕАД/ срещу ответното [фирма]-София за отмяна на арбитражно решение от 31 май 2012 г., постановено от арбитражния съд при великотърновското сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация” по вътрешно арб. дело № 7/2011 г. Настоящата молба за отмяна е депозирана в пределите на 3-месечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, но независимо от това Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че същата е процесуално недопустима на друго основание. Редът по чл. 303 и сл. ГПК е неприложим по отношение на влезлите в сила съдебни решения, постановени в специалното исково производство по чл. 47 и сл. ЗМТА. Това е така, тъй като уреденото в ЗМТА пр-во представлява извънреден способ за отмяна на необжалваемите арбитражни решения. Затова, по отношение на тази отмяна, втора отмяна, провеждана сега по общия процесуален ред на ГПК, е недопустима. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение